Така определи почетният ректор и най-голям строител на МУ – Пловдив доц. Георги Паскалев, Лекар на България, висшето медицинско училище от Града под тепетата, който, както казваше незабравимият благ проф Иван Толев, е провинция, но не на София, а на Рим.
Доц. Паскалев бе един от ветераните, удостоени с университетския “Почетен знак”. Ето още някои от думите на гръдния хирург и учен: “Посредствеността може и без Свобода, но за таланта тя е жизнено необходима. Няма в света нация, която успява, без да уважава своите таланти. Вярвам и се надявам най-вече на тези, които ще дойдат след нас.”
Той благодари на Господ-Бог, “че ни е довел да учим медицина в Пловдив и ни е съхранил дотук. Всеки един от нас е тръгнал отнякъде, преди повече от 40 години, за да стигне до ВМИ “Ив. П. Павлов” и да достигне някакви върхове в професията и човещината. Работили сме за името си, защото то е най-важното за човека и се предава на потомците му – деца, внуци. Смело заявяваме, че сме го изградили и съхранили, и можем да гледаме хората и колегите си в очите! Но всичко е безсмислено, ако ги няма Любовта и Духът. Тях обаче никой не може да ги пенсионира – нито насилствено, нито с измама, нито чрез Кодекса на труда! Цената на златото не е равна на цената на Доброто. И нека да не се обръщаме назад – там няма нищо. Виждам, че сеете добре – значи и ще жънете богата жътва. Нека Духът и Доброто ръководят Живота на всички нас!”
“Само добрият човек може да бъде щатлив!”, съгласи се ректорът проф. Стефан Костянев. И допълни: “Научният деятел има ценностната система на Дон Кихот. Да живеем с Вярата, че светът е на наша страна. Да преподаваш е трудно; важното е да го правиш омагьосващо…
Със званието “професор” бяха удостоени: д-р Стефан Сивков (анатомия, хистология и цитология); д-р Пепа Атанасова (същата специалност); д-р Валентин Акабалиев (пихиатрия и медицинска психология); д-р Юрий Анастасов (пластична и естетична хирургия).
Да, Духът винаги е бил отличителен знак за пловдивчани.
В заключение ще си позволим да цитираме едно кратко, но затрогващо стихотворение на един наш третокурсник, Петрос Каминиакис, родом от Атина, който вече има и издадена стихосбирка:
“Ако любовта е срам,
тогава срамът е мой.
Ако любовта е рана,
тогава раната е моя.
Но ако е живот,
този е животът мой.
Ако любовта е вино,
пия, за да се опия.
Ако любовта е земетръсна,
в ласката й нека да угасна.
Ако любовта е живот,
как да се отрека да живея?”
