Прочетено

“Спешната помощ работи по една стара наредба от 1889 г. Ние предлагаме тя да бъде районирана, както е в цяла Европа, САЩ и всички държави с развита медицина по света. Към момента линейките на центъра карат болни в 41 лечебни заведения в цялата столица.

Идеята ни е столицата и Софийска област да бъдат разделени на източна, западна, северна и южна тангента, и център. Болните да бъдат карани в 4-5 мощни ЛЗ с отлични спешни отделения, каквито са “Пирогов”, ВМА, ИСУЛ, “Св. Анна”; в сферата на кардиологията са НКБ и “Св. Екатерина”.

Спешният пациент ще се кара в съответното ЛЗ по местоживеене, а не прим. човек от Своге да се кара през цяла София, за да бъде оставен в “Св. Анна”, като може да му бъде оказана помощ в ЛЗ на по-близко разстояние. Иначе често се случва линейките с часове наред да кретат като дилижанс от болница на болница с човек, който бере душа в колата, докато му намерят свободно легло и подходящо клинично отделение.

Няма он-лайн-връзка с тел. 112 и 150. Така също се губи ценно време.

Проблем в случая е и 7-часовият работен ден, вкл. и в болниците. За целта обаче трябва да имаме 3 пъти повече лекари и м. с. Центърът по спешна помощ в София трябва да има 60 екипа, а сега са едва 20. В ЕС в сферата на здравеопазването се работи на 3 смени, като третата започва от 21 часа.

Надзорният съвет на НЗОК направи известни корекции, но ние сме недоволни от тях. Въпреки поправките, гинансирането на големите болници, които имат най-много разходи за лечение на преминали болни, е с 20-25% по-малко от необходимото. Здравната политика би трябвало да се определя от МЗ, а не от НЗОК, която е своеобразна банка.

НЗОК е длъжна да плаща навреме за извършен и качествен труд. Сега ни се спускат бюджети на прогнозен принцип, но заболеваемостта не може да се програмира! Има опасност заради забавените и в недостатъчен обем плащания от Здравната каса доставчици на лекарства и консумативи, както и на битови услуги, да спрат доставките на болниците.

Да се реши въпросът и с Националния рамков договор. Той трябва да бъде нещо като Кодекс, т. е. да се подписва не всяка, а на всеки 5 години. В него да бъдат фиксирани основните неща, а всяка година с анекси да се договарят обемите на медицинската дейност и техните цени. Така ще се избягнат патови ситуации, каквито имахме т. г.

Д-р Димитър Димитров, в. “Монитор”/26 март

Коментар. Напълно подкрепяме справедливите оценки и рационалните предложения на члена на редколегията д-р Димитър Димитров.

Tags: ,

Comments are closed.