Има такъв филм (на Рангел Вълчанов).
Голямото надлъгване, евфемистично наричано “избори”, приключи.
Който – успял. Който не успял – ще си ближе раните и ще чака реванш на следващите (а те едва ли ще закъснеят повече от година…)
И сега – накъде?! Колко време нашият т. нар. “политически елит” ще се тутка и спазарява за състава на правителството? За нас най-важното, разбира се, е: кой ще е следващият, вече 24-ти здравен министър (на нас ще ни бъде 19-ти…). Как ще се изплатят 400-те млн лв (да, толкова са) задължения на болниците? Как ще накараме лекарите да запълнят стотиците вакантни места в “Спешна помощ” – срещу мизерните 650-700 лв, в замяна на което ще получават стрес, побой, ругатни, преумора? Как ще ги привлечем да отидат в малките общини, да не говорим за селата? Изгребаната от Дянков НЗОК рязко ще намали заплащането и в болничния, и в извъболничния сектор. Пак ли ще се робува на партийни критерии при назначенията, вместо да се гледат качествата на хората? Ще продължаваме ли да гледаме прословутите Калинки и в нашето МЗ?
Няма министър и зам.-министър, който да не е говорил – публично и убедено – за необходимостта от въвеждане на здравна просвета в училищата, защото профилактиката започва именно от нея; освен това тя е най-евтината, а се отплаща най-богато. Но “Моква не вярва на сълзи” – т. е. какво са направили на практика? И докога ще заобикалят готови учебни помагала в тази област, вместо да помогнат да ги въведем в училищата?
