Неуморимият проф. Тодор Кантарджиев, нац. консултант по микробиология, директор на НЦЗПБ, носител на най-високото съсловно отличие “Лекар на България” и на Наградата за обществена медицина “Проф. Тошко Петров” организира, както всяка година, вече XI национален конгрес по клинична микробиология и инфекции. Присътваха над 200 микробиолози, инфекционисти, епидемиолози, паразитолози и вирусолози от цялата страна. Изнесени бяха десетки научни доклада и съобщения. Ще споменем по-интересните от тях:
“ВБИ при болни с изгаряне: етиология и механими на антимикробна резистентност” (оказва се, че най-честите вътреболнични патогени са S. aureus, A. baumanni и P. aeruginosa);
“Съвременен надзор на грипа и ОРЗ – проблеми и предизвикателства” (действащите системи за надзор не осигуряват информация за тежките форми на грип и ОРЗ; липсват стандартизирани епидемиологични данни, необходими за факторите, водещи до тежките форми на грип; необходимо е организиране на рутинен сентинелен надзор в болниците, насочен към тях);
“Проучване на циркулацията на грипните вируси в България през сезони 2001/2012 и 2012/2013” (през първия сезон е установено абсолютно доминиране на грипни вируси A (H3N2), докато през втория е регитрирана ко-циркулация на вирусите A (H1N1) pdm09, A (H3N2);
“Местоживеенето в София е свързано с риск за антибиотична резистентност на H. PYLORI” (обяснява се с плътността на населението);
“Инфекции, свързани с денталното обслужване” (особено опасна в това отношение е легионеллата, причинител на Легионерската болест и моракселлата, потенциална за бактериален ендокардит – затова е изключително важно спазването на стадартизацията за предстерилизационна обработка на инструментариума и определяне методите за валидиране на почистващите процедури);
“Особености в съвременното протичане на острия хепатит А” (изследвани са предимно възрастни пациенти с ОХА и с добър социален статус; сред тях превалират средно-тежките и тежките клинични форми в пряка корелация с възрастта);
“Западно-Нилска треска в Европа” (през 2010 г. са описани първите 262 случая в Северна Гърция; през 2011 г. там вече има нови 100, вкл. и в Южна Гърция; през 2011-2012 г. случаи на Западно-Нилска треска се появяват и в Македония, Косово, Хърватска, Сърбия; проучвания в България доказват циркулиране на вируса в домашни животни – коне и магарета, в района на Шабла и Дуранкулак; през 2011 г. е установен случай на заболяване в Русе с невроинвазивна форма – а такива са не повече от 4-5% от тези инфекции);
“Анаиз на случаите с малария в Българияза последните 10 години” (през 1996 г. са били изследвани 9584 души, пристигащи от ендемичните страни, а през 2011 – само 463; този отслабен контрол е предпоставка за непълен обхват на рисковите контингенти и за ненавременно откриване на възможни източници не само на малария, но и на други внасяни паразитози);
“Вирусите – онколитичен скалпел?” (към настоящия момент единственият одобрен за лечение онколитичен вирус е генетично-модифициран аденовирус Г 101/2005 г., Китай; той се използва при терапия на рак на шията и главата; херпес симплекс е един от първите вируси, за които е установено,че има способност избирателно да атакува раковите клетки и е относително безвреден – той дава надежди за лечение на напреднал меланом, има потенциал да предизвиква локално лизиране на туморните клетки, като едновременно с това стимулира и системен антитуморен имунен отговор; всичко това очертава един нов и многообещаващ терапевтичен подход в онкотерапията).
Беше отбелязана и 360-годишнината от смъртта на Джироламо Фракасторо (ок. 1478 – 1553), голям ренесансов лекар, поет и хуманист. Той учи в Падуа и практикува медицина във Верона, но интересите му се разпростират и във философията, астрономията и математиката. Другарувал е с Николай Коперник, който също е следвал медицина в Падуа. Написал е множество трудове на философски, литературни и медицински теми. В ранната си поема “Сифилис или Галската болест” (1530) описва на великолепен латински признаците на луеса и препоръчва за лечението му гваяково дърво и живак. Върхът на творчеството му е “За заразите, заразните болести и тяхното лечение” (1546), където описва различни заразни болести, начините за предаването им и отделя специално място на туберкулозата. С право се смята за прародител на епидемиологията.
