Л. Матева, Клиника по гастроентерология, Катедра по вътрешни болести, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, МУ-София
Проф. д-р Константин Чилов (1898 – 1955) е оставил огромно наследство на българската медицина, включващо над 250 научни публикации на български и немски език във всички области на вътрешната медицина и 2 тома учебник “Вътрешни болести”. Като учен и преподавател проф. Чилов има изключителни заслуги за развитието на гастроентерологията като наука и клинична практика. Научните му разработки и описанието на клинични случаи обогатяват познанието на лекарите за болестите на храносмилателната система, свързаните с тях промени в кръвта, отражението им върху други органи и системи и общото състояние на организма.
Характеризира стесненията на хранопровода, лимфогрануломатозата и сифилиса на стомаха, кожни метастази при стомашен карцином, чернодробната функция, епидемичния хепатит, хемолитичната жълтеница, спленомегалния тип чернодробна цироза, и доказва връзката между стомаха и пелаграта, стомашно-чревните тумори и тромбозата, хипохлоремичната уремия и гастройеюнално-количната фистула, инфантилизма и гинекомастията, и чернодробните заболявания, в частност чернодробната цироза. Описва упоритото повръщане у бременни жени. Анализира медикаментозните възможности при язвена болест и предлага лечение с алкални соли при стомашна язва.
Голяма част от неговите разработки доказва взаимовръзката между болестите на кръвоносната и храносмилателната система. Показва значението на промените в стомашната киселинност, болестите на стомаха и други гастроентерологични заболявания за възникване на анемия от различен тип. Специално внимание отделя на причинно-следствената връзка межу ахлорхидрията и пернициозната анемия Характеризира промените в гастро-интестиналния тракт при свръхнасищане с желязо (хемохроматоза) и хематологични заболявания (лимфотрануломатоза на стомаха)и обратно, промените в кръвта при болестите на храносмилателната система (ускорена СУЕ, анемия – при стеснение на хранопровода; кръвната картина – при жълтеница.
Във втори том на учебника му по вътрешни болести, издаден през 1947 г. проф. Чилов представя задълбочено и аналитично големия обем и разнообразие на заболяванията на храносмилателната система, техните симптоми и синдроми, клиничната картина и особености, методите за диагноза, и разтраничаването им от други заболявания, пречупени през призмата на големия му клиничен и научен опит и широките му познания.
Цялостно характеризира и оценява клиничното значение на острите и специфични езофагити, корозивния езофагит, язвата на хранопровода, дивертикулите и туморите. Особено внимание отделя на стенозата /кардиоспазъма на хранопровода и възможностите за дилатацията му. Посочна най-важните белези и методи за поставяне на диагнозата и ги анализира критично. Акцентуира върху значението на езофагоскопията, пробната ексцизия и изследване за диференциалната диагноза и отличаването им от рак. Този подход е актуален и днес и включва ендоскопско изследване с биопсия и хистологично изследване, а при невъзможност – интраоперативно взет материал за изследване.
Извършва задълбочен анализ и разкрива взаимовръзката между анатомичните части на стомаха и специфичните за тях физиологични особености – секреторни и моторни, и клиничното им значение. Посочва значението на подробната насочена анамнеза за диагнозата на заболяванията на стомаха, включваща и допълнителни въпроси относно начина на живот и хранене, вредни навици, невро-вегетативни оплаквания, инфекции и интоксикации, характера на оплакванията и еволюцията им. Подробно описва и анализира стомашните симптоми и синдроми, и физикалните белези особено тези, характерни за язвената болест и кръвоизлива от горния гастро-интестинален тракт, както и окултното кървене. Разкрива клиничното значение и анализа на резултатите на изследването на стомашното съдържимо – директно и след провокационни проби на стомашната киселина. Особен принос има за изучаването на „ахилията”. Доказва връзката й с дисбиозата и промяната в отношението полезни/вредни бактерии – един актуален и широко проучван проблем през последните години. Съвременните познания по този въпрос, базирани на модерни и високотехнологични методи потвърждават получените от проф. Чилов резултати. Изгражда алгоритъм за приложение на изследването на стомашния сок в клиничната практика.
Характеризира напълно гастрита и язвената болест – стомашната и дуоденалната язва и нейните усложнения. Посочва разликите и приликите между тях. Разкрива връзката им с киселинността, мукозната бариера, възпалението и инфекциите, които остават актуални и днес и продължават да се проучват активно, както и с други фактори – съдов, травматичен, невро-психичен. Изгражда практически алгоритъм за диагноза и диференциална диагноза. По отношение на систематизирането на „функционалните стомашни смущения” можем да кажем, че те напълно отговарят на съвременните Romeкритерии, предложени от експертите в тази област. Разкрита е връзката им с моторните нарушения и повишената перцепция на автономната нервна система. Извършена е цялостна характеристика на клиничните белези при рак на стомаха. Предложени са прости сурогатни маркери чрез изследване на кръв и урина за отграничаване на случаите с карцином от тези без неопластично заболяване.
Подобно на изследванията и анализите върху стомашните заболявания са и тези за болестите на червото. Характеризирани са функците му според анатомичните особености на отделните части на червото. Посочено е значението на изследването на „ферментите” в различни човешки течности – серум, дуоденален сок, слюнка, урина и изпражнения, както и значението на чревната флора и нейната промяна в здраве и болест(актуална и развиваща се тема и днес). Подробно и задълбочено са анализирани „чревните оплаквания”, синдроми и физикални промени, и по-специално – диарията и констипацията. Създаден е алгоритъм за макро- и микроскопско изследване на изпражненията при чревни заболявания – микроскопски, паразитологично и „химично”. Предложени са критерии за оценка и сурогатни маркери за доказване на окултно кървене, слуз и гной в изпражненията, уробилин, стеаторея, скорбяла и много други. Цялостно са характеризирани острия и хроничен ентерит (гастро-ентеро-колит) и колит и са посочени особеностите при някои чревни и общи инфекции; „чревните диспепсии” – ферментативна, белтъчна „сапунена”, целиакия, смущения в чревната проходимост, други доброкачествени и злокачествени заболявания.
Характеризирани са още острия дифузен и локален перитонит, хроничния перитонит, туберкулозен перитонит, карциноматозен перитонит,субфреничния абсцес. Направен е задълбочен анализ на асцитния синдром и неговата диагноза – макро, микроскопска и „химична”. Предложени са сурогатни маркери и диагностичен алгоритъм за оценка на вида на асцитната течност при коремна пункция – хеморагичен, гноен, хилозен, хилиформен, псевдохилозен, серозен; трансудат и ексудат. Предложен е диференциално-диагностичен подход при асцит във връзка с етиологията му.
Подобно на другите органи на храносмилателната система, е изграден анатомично-физиологичен анализ на черния дроб и жлъчната система. Оценено е значението на черния дроб за обмяната на въглехидрати, мазнини, холестерол и лецитин, белтъчини, пикочна киселина, вода и елелити/минерали; детоксичната му функция, „химия на кръвния пигмент” и хемопоетичната функция и други. Предложени са прости „химични” биомаркери за оценката им. Разкрита е и ролята на черния дроб в регулацията на минералната обмяна и витамините, „кръводвигателния процес”, отделянето на жлъчния сок и билирубин; значението на ентерохепаталния кръговрат и други. Описани са подробно, ясно и точно голям брой симптоми, синдроми и физикални белези. Анализирани са възможностите на лабораторните диагностични методи (част от тях са въведени) за определяне на различни биологични вещества (напр. билирубин и уробилиноген, „аминови тела в урината”); изследване на изпражнеия, дуоденален сок, функционални тестове за оценка на чернодробната функция. Посочено е значението им за рутинната практика. Характеризиран е изцяло синдрома на жълтеница, „хипертонията в порталното кръвообращение” , хепато-лиеналния синдром, „чернодробната декомпенсация (хепатаргия) и инсуфициенция”. Систематизирани, характеризирани и анализирани са т.н. хепатопатии – епидемичен и вторичен хепатит, токсична жълтеница, остра и субакутна жълта атрофия.
Особено място в трудовете на проф. Чилов заема чернодробната цироза. Разкрита е тясната връзка между черния дроб, далака и перитонеума и особеностите при отделните етиологични фактори. Изградени са клинични и лабораторни консталации за различните форми, протичане и усложнения. Характеризирани са Лаенеков тип цироза, билиарна цироза, спленомегална цироза, MorbusBanti, хемохроматоза, цироза при болест на Уилсон, сърдечни заболявания, малария, сифилис; стеатоза, амилоидоза, съдови – облитериращ ендофлебит на a. hepatica. Характеризирани са и чернодробните тумори, „лимфогранулома”, чернодробния ехинокок, абсцес, туберкулозата и други. Особено внимание е отделено и на „холецистопатиите”.
Характеризирани са и анатомо-функционалните особености на панкреаса. Описани са и са характеризирани методите за изследването му – клинични и „химични” (изпражнения, „ферменти”, смущения във въглехидратната обмяна). Извършена е цялостна характеристика на острия и хроничен панкреатит, остра панкреасна некроза и некроза на мастната тъкан, панкреасни камъни, кисти и тумори на панкреаса.
Относно заболяванията на далака е извършена задълбочена характеристика и систематично представяне на анатомично-физиологичните му особености, анализ на методите на изследване, класификация и описание на отделните му заболявания – спленомегалии, инфаркт, кръвоизлив и руптура, периспленит, абсцес, застоен далак, тромбоза на далачната вена, амилоидоза, тумори, ехинокок. Добре характеризирани са и някои редки болести на отлаганията – ксантоматоза, болест на Гоше, Найман-Пик, гликогеноза и Christian–Schuller.
В заключение, трудовете на проф. К.Чилов в областта на гастроентерологията се характеризират с всеобхватност. Дадена е цялостна характеристика на заболяванията на храносмилателната система, включително на перитонеума и слезката. Описани са клиничните и физикални белези на заболяванията и възможностите на лабораторните изследвания за тяхната диагноза и диференциална диагноза. Изградени са алгоритми за поведение. Посочени са връзките им с други органи и системи. Разкрито е значението им за поява на анемичен синдром.
