Сигурно малцина знаят, че най-видният наш ортодонт проф. Валентин Мутафчиев (роден в Трявна, на която е почетен гражданин), дългогодишен ръководител на Катедрата по ортодонтия на Стоматологичния факултет – София, създател и ръководител на първата частна Ортодонтска клиника в България – “Валор”, пише не само научни трудове и учебници, но и чудесни стихове (издадени в стихосбирата “Извъбрачна любов”).
Но още по-изненадани останахме неговите приятели и почитатели, когато той представи и книга с публицистика, и то по времето, когато столичните площади са пълни с протестиращи .
“Граждани с безплатен вот” е изумителна, на първо място, с разнообразната си тематика. Тя обсъжда теми, свързани с вътрешната и външна политика, сигурността, малцинствата, БПЦ, здравната реформа и НЗОК, човешките права и свободи, архитектурата, археологията, курортологията, сексологията, тютюнопроизводството, пътно-транспортните произшествия, енергетиката, юриспрудецията, екологията, кучешката напаст, топлофикацията, наркотрафика, банковото дело, образованието, магистралите… Но това не е всеядство, ни най-малко! Темите са изпипани, разработени, изложени на чист български език; сякаш по всички тях д-р Валентин Мутафчиев е професор! Защото не само изтъква проблемите им и показва активна гражданска позиция, но показва и решенията им.
Спираме се, естествено, на някои интересни абзаци в главата “Оздравяване на Здравното министерство”:
“Вероятно това оздравяване няма да стане с поредната смяна на министъра, докато не се решат въпросите и за осигуряването на пари, и за харченето им по разумен начин. Държавата може да постигне оптимални цели при наличие на добре платена, кадърна и некорумпирана администрация, която ще използва и въвежда необходимите законови механизми и европейски опит, без зависимост от интересите на фармацевтични компании.
А над 1,2 млн българи ползват практически здравна помощ, убедени, че тяхно право е да се лекуват, без да плащат. Има ли чужд опит да се събират здраните осигуровки? Има, и се нае: не плаат ли, ледват глоби.
Има и достатъчен опит как вноските на плащащите да влизат в личната им осигурителна книжка, за да ги ползват при нужда – толкова, колкото са внесли. Е, 20% от тях нека да остават в солидарен фонд.
Заплатите на лекарите са демотивиращо ниски. Нито е логично, нито е морално лекар със специалност да получава 620 лв за длъжност, а професор – 870 лв във водещо национално лечебно заведение.
Прави впечатление, че най-високи цени са пътеки за заболявания, лекувани в клиниките на бивши ръководители на МЗ и НЗОК.
Явно е, че “оздравяването” на медицинската помощ у нас зависи както от парите на коректните данъкоплатци, така и от разумното им харчене и добрата организация.”
Роди се нов български Публицист!
Тази книга трябва да бъде представена и в Парламента, за да бъде прочетена от депутатите.
Но както се пее в песента на Графа – “Ха, дано – ама надали…”
Четита нова книга и на добър час, проф. Мутафчиев!
