Кабинетът Орешарски оповести своята Здравна програма.
Според д-р Нигяр Джафер, председател на Комисията по здравеопазване при 42-то НС:
“Брюксел очаква да види нашата здравна стратегия. Защото според приоритетите в нея ще прецени дали и какви средства ще ни отпусне за програмния период 2014 – 2020. В програмата на Европа “Здраве за растеж” има няколко акцента. Преценявайки ясно своите приоритети, страната ни трябва да даде такива, които да съвпаднат с европейските. А те са свързани с онкологичната помощ, с редките заболявания, с грижите за уязвимите групи, с въвеждане на информационни технологии и с електронно здравеопазване. Здравеопазването е сферата с най-голям брой стратегии и концепции за развитие на сектора. В националната стратегия по-прагматично са описани нещата и са извадени като приоритети спешната помощ, майчиното и детско здравеопазване, справяне с дисбалансите в здравната ни система.”(според в. “Преса”/9 август).
Основните ни здравни цели до 2020 г. са фомулирани по един и същ начин:
И в детската, и в юношеската, и в икономически активната възрастова група (20-65 години), и в поголовно пенсионерската възрастова група над 65 години – подобряване здравето и създаване на възможности за активен живот (разбира се, без детската и юношеска въраст) и намаляване на смъртността с 20% до 2020 г. в сравнение с 2011 г.
Чудесно. Подкрепяме.
Не можем да не се съгласим и с публицистичните изводи, макар и направени в официален документ:
“Пациентът не бива повече да бъде безотговорен наблюдател на влошаването на своето здраве и да вини за това само лекаря и системата. Отделният човек може да направи за здравето и благополучието си повече, отколкото който и да е лекар, болница, лекарство или скъпоструваща медицинска структура. Ние самите се убиваме с нездравословния си стил на живот. Никоя клиника или болница не може да лекува от бедност или невежество.”
Макар и без конкретика, в документа пише, че болничните ресурси у нас поглъщат ок. 60% от здравноосигурителните плащания. В стратегията се посочва, че предстои “оптимизиране на броя на болниците за активно лечение и/или на броя легла в тях”.
(А нали “реформаторите” обещаваха, че със създаването на ОПЛ болничното лечение ще намалее? Стана точно обратното: като гъби никнат частни ЛЗ, и генерират огромен обществен ресурс, а ОПЛ намаляват).
Предвижда се по-голямо натоварване на извънболничната помощ и развиване на модели за еднодневно лечение, вкл. хирургия, медико-социални грижи, продължително лечение и палиативни грижи. У нас има 120 многопрофилни болници с 25 500 легла (общо в страната те са 44 000). Стана така, че осигуреността с болнични ЛЗ на България е 2 пъти по-висока от средната за страните от ЕС.
Предвижда се въвеждане на нови нискоразходни технологии за изпълнение от ОПЛ. Обединени в групови практики, те ще могат “да правят ендоскопски и други инвазивни диагностични и лечебни процедури, хирургически интервенции, лекарствено лечение. За целта ще се разшири достъпът им до следдипломно обучение и продължителна квалификация. Ще се въведат финансови стимули за намаляване на болничния прием. А груповите практики, които дават по-добри възможности за осигуряване на качествена първична извънболнична помощ, са едва… 4,39% у нас. В ЕС съотношението между групови и индивидуални практики е в полза на първите.
Впрочем, нали точно такива бяха уверенията на същите тези пишман-“реформатори” през 1999 г.? Да, ама не…
Няма нищо лошо в тази нова стратегия. Въпросът е: дали ще се намерят средства за осъществяването й. И, още: воля за това. Не толкова у управляващите, колкото у изпълнителите. Нали вече никой – и с право! – не работи за едното потупване по рамото, снимка пред знамето на болницата и портрет в алеята на трудовата слава? Или ще стане както в старата приказка: “Пари нема, действайте!”?…
Предстои огромна, огромна работа.
А до 2020 г. (ако не е включена и тя) остават, честно казано, едва 6 години.
