Навсякъде в живота има символични и емблематични хора. Така е и в медицината. Ние сме шепа народ, съсловието ни – още по-малко, и се познаваме добре. Кажем ли Константин Чилов и Стоян Киркович – разбираме Вътрешна клиника. Генерал Коста Стоянов, Янко Добрев, Митьо Маринов и акад. Дамян Дамянов означават Хирурия. Димитър Димитров, Чавдар Драгойчев, Александър Чирков и Генчо Начев – Кадиохирургия. Стоян Белинов, Кунчо Кунев и Иван Чалъков – УНГ. Богоя Юруков и Георги Паскалев – МУ – Пловдив.
А името и делото на проф. Григор Горчев – твърдим го без всякакво притеснение: означава не само “Медицински Университет – Плевен”, но и “съвременна българска онкогинекология”.
Малцина знаят, че той започва работа в ХО – Трявна (тук е завършил гимназиалното си образование), след което спечелва конкурс в … Катедрата по патоанатомия в Плевен (където се е дипломирал като лекар), при проф. Иван Райчев. Дисертацията му е по туморния растеж. Тъкмо да я завърши, преценява, че го влече онко-оперативната дейност, и се прехвърля в Отделението по онкогинекология на Клиниката по АГ.
Следват 2 години специализация в Страсбург, при знаменития проф. Жансер, един блестящ уникален европейски и световен капацитет, с цели 4 специалности: по неврохирургия, УНГ, коремна хирургия и онкогинекология… Харесват го как работи, а и няма езикова бариера (баща му, учител по френска филология, го е научил от дете). Горчев категорично отказва: ще се върне в Родината!
Взема 3 специалности – по АГ, по онкология и по хирургия.
Няма 37 години, когато се хабилитира. Отделението, което оглавява, автоматически става Клиника. Славата му на отличен диагностик и оператор се разнася, търсят го от цяла Северна България. Нищо не му липсва. И един ден се замисля: а оттук – накъде? Предстоят му (дай, Боже!) около 40 години активна работа; все така тривиална ли е е, няма ли да я надгради? А какво по-високо равнище от ендоскопската хирургия?
Намира достъп чак до НАСА. Там са разработили авангардна технология на операционен компютризиран робот; наричат го с името на най-видния представител на европейския Ренесанс: Леонардо да Винчи.
И от 2003 г. МУ – Плевен, с неговата Болница “Д-р Г. Странски” стават първото съответно научно и лечебно заведение у нас, което развива роботизираната хирургия. И се сливат двата интелекта – човешкият и компютърният – в едно цяло. Проф. Горчев дотолкова се усъвършенства в роботизираната хирургия, че получава предложение да работи чак във Вашингтон. Отказва и на тях.
Не е вярно, че тя излиза по-скъпо. Питайте корполентните жени, които си отиват на другия ден след операцията; иначе, ако са разрязани конвенционално, биха стояли по 3-4 седмици в болницата, и то с трудно преодолими усложнения.
Така проф. Горчев създава цяла епоха в българската онкогинекология. Не спира дотук! Обучава не само гинеколози, но и хирурзи и уролози. За тях предстои закупуването на второ устройство “Да Винчи”. Така Плевен ще стане като Милано – с две роботизирани хирургични системи!
Така се стичат обстоятелствата, че е ректор цели 10 години (вече – и почетен ректор) на МУ – Плевен; вероятно – рекорд у нас. 5 години е и председател на Съвета на Ректорите на Висшите медицински училища в България и председател на Държавната комисия за специалност по АГ. Издава 5 монографии и 2 автореферата; научните му публикации са близо 200 (импакт фактор – 3,760), с над 130 изнесени научни доклада в страната и чужбина.
За първи път в Югоизточна Европа извършва лапароскопска разширена хистеректомия с тазова лимфна дисекция (2004 г.; пациентката е с рак на шийката на матката в I стадий); на друга жена извършва същата интервенция, запазвайки детеродните й функции. За първи път в Югоизточна Европа извършва и хистеректомия с роботизираната система Да Винчи С (януари 2008 г.); както и първата в Източна Европа роботизирана операция на жена с рак на шийката на матката със запазване на детеродните й функции (септември 2010 г.); същата тази историческа пациентка зачева ин витро, ражда и става първият случай в света с успешно завършила бременност.
Наградите на проф. Горчев също може трудно да се изброят – толкова са много, и всичките – заслужени: Почетен гражданин на Трявна и на Плевен, Почетен знак на БЛС, Почетен знак на Президента, Лекар на България, Достоен българин/2008 и пр.
Но проф. Горчев не е от лекарите, които пазят всичко за себе си, като да им е частна територия. Той обучава следовници, най-видният от които е проф. Славчо Томов.
Той му е истински следовник – вече го избраха с огромно мнозинство и на ректорското място. Интересна личност в нашата медицина: едва 40-годишен става професор! Възпитаник на Немската гимназия в Ловеч (с отличен успех и златен медал); владее още английски и руски език. Иначе е също, като учителя си Горчев, възпитаник на плевенския МУ, при това – с Ботевска стипендия за отличен успех. И него завършва с пълно отличие и златна значка. След което не се колебае за цели 3 години да отиде в най-дълбоката провинциална мрежа, на смятаната за най-ниска в лекарската йерархия длъжност: завежда Селска здравна служба (с. Обнова).
После 2 години е ординатор в “Бърза помощ” – гр. Левски, и нови цели 3 години – в “Бърза помощ” – Плевен. От извъболничната практика се прехвърля в болничната помощ: ординатор в Онкогинекологичната клиника на проф. Горчев, където бързо се налага като най-добрия му ученик. Успешно взема специалности по АГ и онкология, както и по обществено здраве и здравен мениджмънт. Само за 15 години последователно става доцент, професор, ректор! Има ли някъде другаде в България толкова стремглава успешна научна и клинична кариера?
Да, наистина – 2 интелекта, работещи като едно цяло, ще вършат още дълго време добрини за хората: човек и компютър; двама колеги професори, учител и ученик, в операционната и в ректорския кабинет.
Дано все по-често виждаме подобно единодействие у нас!
