УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИЛАНОВА,
Проблемът с хомеопатията у нас живо интересува както в. “Български лекар”, така и членовете на организациите, чийто официален орган е той (най-масовото медицинско сдружение Съюз на българските медицински специалисти, в което членуват близо 70 отделни медицински дружества; Нац. Алианс “Живот за България”, най-масовото здравно неправителствено сдружение, и Пловдивското лекарско общество), а и българските лекари изобщо. Тъй като в края на седмицата ще бъдем извън столицата и не можем да присъстваме на заседанието, си позволяваме писмено да изразим нашето становище по проблематиката, която ще обсъдите на 25 октомври. То е неизменно от 20 години и, накратко изложено, е следното:
# Убедени сме, че клиничната хомеопатия трябва да се прилага изключително и само от дипломирани лекари. Оставена в ръцете на самозвани и неуки хора, тя крие опасни и невъзвратими рискове за здравето и живота на предоверилите им се лековерни болни;
# Обучението на висши медицински специалисти по клинична хомеопатия трябва да се извършва именно в Медицинските университети, каквато е дългогодишната успешна практика на БМХО; останалото е опасна и трудно контролируема самодейност;
# Подкрепяме предложението на СБМС и БМХО колегите проф. Людмил Пейчев, д-р Иван Енев и д-р Ивайло Димитров (които познаваме от дълги години като високоерудирани и авторитетни специалисти и наши сътрудници в областта на хомеопатията) да бъдат избрани за членове на работната група в разработката на европейските стадарти на CEN от българска страна
