Библиографии на проф. Петкан Проданов, доц. Коста Костов и Красимир Първанов

Проф. Петкан Проданов, вече пенсионер, работил цял живот в Хасково (вероятно – единственият местен професор), редовен кръводарител, забележителен наш хематолог с безспорни национални заслуги за развитието и утвърждаването на кръвопреливането, издаде кратка, но изключително интересна автобиографична книга – “Истината и само истината”. Просто е трудно за вярване как е могъл от (нека не се обиждат местните хора) наистина дълбоката провинция, при неизбежните спънки от земляци и колеги, да постигне толкова много успехи – доктор по философия, доктор на медицинските науки, доктор хонорис кауза на Чехословакия ръководител на Експертния съвет по трансфузионна хематология при МНЗ.

Негови са революционните предложения за въвеждането на пласмасови сакчета от по 450+50 сс кръв с консервант за 35 дни и за обособяването на автономен Национален център по трансфузионна хематология. Особен интерес и поздравления би трябвало да получи проф. Проданов за създаването на Кръводарителски инвестиционен фонд за взаимопомощ “Дарявам днес, за да ми помогнат утре”. В какво се изразява той? Членуващите в него даряват кръв безвъзмездно, която непременно ще им се осигури, ако един ден се нуждаят от кръвопреливане.

Проф. Проданов е може би най-ревностният противник на платеното кръвопреливане, защото то неизбежно крие риск от трансмисивни инфекции (нека да не забравяме т. нар. “прозоречен период”!). Той нееднократно подчертава изумлението си от тълпите мургави “кръводарители”, които обсаждат не само болниците, но и самия Трансфузионен център, под носа на родната полиция. И, защо не – след като у нас няма законова забрана за продажбата на кръв, а лекарите, които я преливат, не питат за произхода й (нещо, което никога не може да се случи в САЩ, напр.!).

Поздравления за гражданската и лекарска съвест на проф. Проданов! Да му благодарим, задето скромно и накратко е описал вълнуващата си дейност и да му пожелаем крепко здраве!

 

Доц. Коста Костов

“Посоки на вдъхновението”

Началникът на Клиниката по белодробни болести при ВМА и гл. редактор на сп. “InSpirо” доц. Коста КОСТОВ, специализирал в Швейцария и Германия, извън професионалните си интереси е и страстен любител на джаза, футбола, литературата, публицистиката. Предпочитаме да го представим чрез точното образно слово на поета РуменЛеонидов: “Господ явно го обича, защото го е дарил с многоцветна душевност, с буден и остър ум, с няколко таланта, всичките приложими и осъществими като призвания. Интересите му са повече от осемте точки на хуманитарното светоусещане – наука, музика, поезия, проза, публицистика, журналистика, кино, театър, спорт, история, политика. В книгата си “Посоки на вдъхновението” е събрал под един покрив пъстри пътеписи, познати и непознати портрети на различни душевности и личности плюс интригуващи интервюта.”

Ще цитираме част от публицистиката на доц. Костов:

“В България медицината е каторжен труд на хиляди забойчици в бели престилки, които получават заплата, която няма да препикае дори улично куче и едва стига за работник в “Чистота”. Ако БЛС, който си го отглеждаме като домашен любимец, не защити достойнството на медиците, те ще продължават да скитат немили-недраги по света.

Българската медицина, след всичките упражнения на самодейците, има тежката съдба на употребена, недолюбена и зарязана любовница, негодна за показ. Боравим с толкова диагнози, колкото са пръстите на инвалид от Отечествената война, загубил крайниците си. Съвестта на българския лекар забременя от нечистоплътни заигравания със здравната каса и клиничните пътеки, а раждането на копелето, което ще премахне недомислиците, се отлага за неопределено време защото на никой не му стиска да отреже пъпната връв на бъдещ отцеубиец.

Ще влезем в Европа тогава, когато българските лекари и учители започнат да почиват на Малдивите, а мутри и нискообразовани рендета останат да поливат градините и да мият колите.

Всички, които надават вой срещу медиците в България, да запомнят, че все някой ден същите обругани медици ще ги връщат към мизерния им живот, ще им сменят катетъра или памперса, когато цялата им рода е драснала далеч от тях като стара мома от сватба..

Българските лекари може да не са най-добрите в света, но болшинството от тях със сигурност са най-унизените професионалисти в собствената си държава, третираща ги като санитарна прислуга. Българската интелигенция, вместо да въстане срещу подобни унижения, мълчи, киселее и ферментира в режим на блюдолизане, докато медиците ни бягат в чужбина.

Няма такива каръци като българските медици. Безнадеждни мазохисти, работещи на ишлеме, удържащи на бой, глад и арести.”

Тук ще си позволим да цитираме едно кратко стихотворение на нефролога от Варна д-р Добрин ПАСКАЛЕВ:

Живея сам, работя на междата

между Живота и Смъртта,

познавам болката и самотата

и дишам с нож, забит в ребрата

за сторената добрина…

 

Д-р Красимир Първанов издаде

“Ботев булевард” – авторски диск с прекрасна музика в стил блус и рок. Иначе той е интернист и работи като в представителството на френската хомеопатична фирма “Боарон”.

Честито и на двамата талантливи колеги и приятели на в. “Български лекар”!

Tags: , , ,

Comments are closed.