Професор Юлиян Вучков: България – преди, днес, утре

Тематиката на юбилейната (по повод 75-тата му годишнина) книга на Професора е разностранна – от неизбежното театрознание и телевизионерство към политическата конюнктура и смешните човечета, която я населяват и щъкат из нея, осмивани и иронизирани комай единствено от него, с присъщата му непримиримост спрямо тяхната алчност, елементарност и откровено вредителство. Ние обаче също трябва да погледнем в книгата и по-специално – в главата “Лекари”, където са описани трима професори – Александър Чирков, ген. Стоян Тонев и Румен Пандев (ендокринен хирург в ИСУЛ).

Ще цитираме само няколко правдиви абзаца от очерковата скица за кардиохирурга:

“Александър Чирков – едно момче от малкия и отдавна западналия български градец Лом. Кой би предположил, че то ще придобие национална и международна известност, голям авторитет като лекар, като сърдечен хирург на съвсем млада възраст, след като е тръгнало от толкова дълбоката провинция? А всичко това показва, че Чирков е едно от българските чудеса. Образова се в нашия ВМИ, където има щастието да общува с видния анатом проф. Каданов, с хирурга Райко Райков. Още докато е в трети курс, Чирков се включва успешно в операции, заедно с отличните хирурзи Пъдарев и Стоичков, като буквално смайва обкръжението си с многото знания, но и с многото свои умения на роден, призван лекар. Завършва с пълно отличие и със съдействието на чичо си отива на специализация при прочутия съдов и сърдечен хирург Билхерл, като усъвършенства езика в Гьотевия институт. През 1972 г. е доцент във Франкфурт. А през 1979 или само на 40 години вече е професор в този град.

Чирков споделя, че е омерзен от черногледството и не понася омразата. Смята, че при социализма сме битували може би по-скромно, но и по-човешки, по-нормално, отколкото в днешната лъжедемокрация, където вилнеят хаосът, разбойничеството, безотговорността, престъпният свят.

Възприема много болезнено разделята си със своя ученик Генчо Начев, който предизвиква неговото брутално отстраняване от болницата “Св. Екатерина”. Признава, че Генчо е негов подготвен, качествен наследник. Но е потресен от чорбаджийската му безцеремонност, от неговия хищнически нрав, от самозабравянето му, от пълното разминаване с трогателната човечност и състрадателност на истинския лекар.

И чрез Ал. Чирков, за кой ли път вече, се убедих, че завистта е общочовешко явление, но че нейните български издевателства са едни от най-чудовищните по света.

Чирков постоянно подчертава, че първите и последните думи за диагнозата на болния са на лекаря. Според него лабораторното и апаратното изследване е между тях.

Броени седмици след появата й, книгата вече е почти изчерпена от книжарниците.

Благодарим ти за добрите думи към съсловието, професоре!

Tags: , , ,

Comments are closed.