Изследване показва, че през 1900та година страдащите от алергичен ринит са били 0,1 %, а в наши дни този процент стига до 25. Това се дължи на „градския“ начин на живот, както и на желанието на все повече родители да отглеждат децата си във възможно най-стерилна среда.
Тази тенденция обаче само повишава алергичните реакции, тъй като организмът няма възможност да се срещне с алергените, които са част от нашия организъм. „Всъщност, колкото е по-голямо био – и микроразнообразието, толкова по-малък е рискът от развитието на болести като алергичен ринит, астма и атопичен дерматит“, каза доц. Мария Стаевска, алерголог от УМБАЛ „Александровска“. Темата беше обсъдена на петнайсетата среща по проекта Сила за здраве на МСД – България.
За съжаление, ако вече сме развили алергичните симптоми, връщането към природата няма да помогне. Спасението е да отглеждаме децата си сред природата още от раждането, доколкото това е възможно.
Когато обаче имаме диагностицирана алергия, лечението е ясно – прием на второ поколение неседативни антихистаминови препарати. Според алерголозите в миналото трябва да останат лекарствата от първа група (като алергозана например), които нарушават съня и могат да доведат до смърт при прекомерна употреба.
За съжаление обаче, през 2013 г. у нас процентът на използване на тези препарати е 18. Това се дължи на факта, че голяма част от пациентите все още предпочитат да се самолекуват. За сравнение, в съседните Гърция и Румъния този процент е съответно – 2,2% и 4%.
