Д-р Иван Аврамов, петата библиография: Разкази от пустинята

Помните ли социалистическите времена, когато работехме за 110,50 лв месечна заплата, изпратени по разпределение, като каторжници, по непознати краища на Родината? Бяхме млади… Някои не издържаха на безпаричието и тръгнаха по гурбет. МЗ имаше една фирма – “Медексим”, която предлагаше вакантни места в Северна Африка и, преди всичко, в Либия. Там можеше да избираш между 3 града: средиземноморските Триполи и Бенгази и пустинния Себха.

Себха се намира в южния район Фезан, в самата страховита Сахара, на 1000 клм от Триполи, често засипван от гибла (пясъчна буря), с неуредени телефонни комуникации. Именно тук варненският акушер-гинеколог сам пожелава да отиде със съпругата си. Просто – защото иска самостоятелност. Цели 3 години той завежда Родилното отделение и достига невиждан за африканския континент показател на ниска майчина смъртност – 0,5 на хиляда, за чест и слава на българската медицина!

Ето публицистичните съждения на автора относно житието на нашите гурбатчии:

“Сложна е психиката на всеки гурбетчия. Откъснат от средата си и близките хора, неговата основна мисъл е само една – как да спечели и въпреки необичайните условия да се върне здрав. Това желание обхваща изцяло отделната личност и променя нейните ценности и психика. Разпространени бяха негативните прояви на завист, злоба, клюки, интриги, надхитряне, търговия със забранения алкохол и женска плът. Тези отрицателни явления станаха причина всеки да се затвори в себе си, без дружески отношения и споделяне с околните.

На заседанията на т. нар. “Другарски съд” се разглеждаха оплаквания, свързани с поведението, битови свади, обидни клюки и морални отклонения, злепоставящи българската колония. Ръководството на екипа забраняваше подобни прояви, но сред гъмжилото от женски злоезичия и клевети, повечето търсеха контакти извън гетото (българските жилища, бел. Т. Н.), в арабското обкръжение или при чуждестранни строителни компании. Там намираха както транспортни услуги и хранителни добавки, така и парични дарения и подаръци от златни и други предмети. В това отношение най-голяма бе славата на италианските любовници.

Гурбетчийство в България е имало и в началото на ХХ век, но са били главно мъже. За съжаление, в Либия жените преобладаваха сред здравните специалисти. Попаднали при неблагоприятен климат и трудни битови условия, те се принуждаваха да търсят подкрепата на силна мъжка ръка. Това обяснява и многобройните връзки на българките…”

Както се казва – мили родни картинки, за които неведнъж сме слушали. Прави чест на д-р Аврамов, че не ни ги спестява.

13-те разказа в сборника са наистина вълнуващи и се четат леко, на един дъх. Стилът на автора е почти професионален. Този колега, целунат от Бога, с прекрасно семейство, богат с любовта на хората и признанието на съсловието, е честит мъж.

За много години, д-р Аврамов!

Tags: ,

Comments are closed.