Открихме имената на още двама лекари, починали при изпълнение на служебния си дълг:
Ген. Тодор Попов (1873, Трявна – 1931), дипломирал се в Монпелие, специализирал хирургия в Париж, участник във войните, началник на Военна болница. Баща на именития проф. Александър Попов, дядо на алерголога проф. Тодор Попов. След демобилизацията се установява на частна практика в Казанлък. През мразовитата зима на 1931 г., на път с шейна към пациент в селата, е застигнат от виелица и затъва в преспите. Развива тежка пневмония, от която скоропостижно почива.
Д-р Радослав Костадинов, 45-год., “Бърза помощ” – Костинброд, загива през 2008 г. при катастрофа с линейка на път към пациент.
Да добавим в този тъжен списък и:
Пламен Петков, студент в Англия, който спаси давещо се в океана момиче, но сам той загина. Неотдавна принц Чарлз го удостои посмъртно със Сребърен кръст за храброст;
както и младия футболист от Свищов Юлиан Манзаров, удавил се в река Лим (2012), след като е спасил няколко дечица от падналия в нея автобус.
Ще почетем паметта и на тези герои на предстоящото 10-то отбелязване на Деня на Спасението, 15 август.
