58 млн лв е бюджетът на НЗОК за лечение на български граждани в чужбина (отделно от 10-те млн, с които разполага Агенцията за лечение на деца в чужбина). От въпросните 58 млн вече (4 месеца след Нова година) са изразходвани 40%, т. е. почти половината.
За какво? Толкова тежко болни ли са българите, та не могат да бъдат лекувани у нас? Или нашите лекари – толкова некадърни, та не могат да се справят с тях?
Не сме чули за подобни бюджети в чуждестранните здравноосигурителни каси, нито агенции – в техните здравни министерства. Това положение би представлявало тежка обида за техните лекари и, със сигурност, съсловните им сдружения (независимо от наименованието им – съюзи, асоциации или камери) биха гневно реагирали против подобно унижение за тях. Апропо, това отклоняване (кражба) на пациенти би представлявало и “пропуснати ползи”, ако трябва да се позовем на нашенската юридическа терминология.
Ето, за оперативно лечение на Паркинсон НЗОК е дала 170 000 лв на чуждестранни клиники, а на единственото у нас ЛЗ, което успешно я прилага – УМБАЛ “Св. Ив. Рилски” – едва 40 000 лв. Въпреки далеч по-ниските ни тарифи и определено по-големия успех. Защото всичките манипулации на обучения в чужбина и самоотвержено дошъл си в Родината д-р Минкин са успешни!
Само преди месец НЗОК е одобрила 83 000 евро за лечение на друг подобен български пациент в Германия.
Защо НЗОК ще пълни касите на чуждите клиники, а за нашите остава великденските ревизии?
