За 15-ти юбилеен път стотици педиатри и ОПЛ от страната се събраха на Слънчев бряг, за да обменят практически и научен опит.
Те си спомниха и за създателя на конференцията – доц. Илия Калев, който почина твърде млад. След неговата кончина ръководството на Клиниката по педиатрия при УМБАЛ “Александровска” и организацията на форума се пое от обаятелната и слънчева, обичана и уважавана от всички колеги проф. Пенка Переновска, носител на Почетен знак “Български лекар”.
Доайен на професорите-участници в конференцията беше акад. Богдан Петрунов, Лекар на България, носител на Наградата “Проф. К. Чилов”. Неслучайно първият изнесен доклад бе неговият, и отново бе на интесна тема – “Значението на плесените-алергени за развитието на респираторни заболявания у нас”.
Безспорно, гъбите са едни от най-широко разпространените организми в природата и представляват сериозен интерес за алергологията. Като мощни алергени те водят до развитие на всички познати типове алергични реакции, вкл. бронхиална астма, алергичен ринит, хиперсенситивен пневмонит, атопичен дерматит; предизвикват и различни по-редки алергози: фунгинален синуит, токсична пневмония и др. метеорологичните условия (температура, влажност, скорост на вятъра, валежи) влияят силно върху концентрацията на фунгиналните аероспори в атмосферата.
За България от март до септември наситеността ѝ с тях се увеличава и достига максимума си през юни-август. плесенните аероспори присъстват непрекъснато в околната среда и затова плесенната алергия се открива при 6-24% от населението ни, до 44% сред атопиците и до 80% сред астматиците. Най-достъпният метод за откриване на специфични IgE към плесенните алергени са кожно-алергичните проби, успоредно с редица имунологични методи ин витро – ЕЛИЗА, РАСТ, дегранулация на базофили и др. последното проучване на акад. Петрунов върху 294 пациенти с атопия и целогодишна респираторна алергия са показали, че 56% от тях имат полисензибилизация към няколко плесенни алергени, а 12% са моносенсибилизирани.
Алерген-специфичната имунотерапия е основният метод на етиопатогенетичното лечение на плесенната алергия. Над 70% от 643 пациенти с бронхиална астма, при които тя е проведена, получават много добър клиничен ефект след 3-годишен курс на лечение. За първи път у нас той е проучил 438 селскостопански работници за наличието на т. нар. “Фермерски бял дроб”; оказало се е, че около 1,5% от тях са засегнати от него.
“Съзряване и остаряване на имунната система” бе вторият доклад, също на европейско равнище – на проф. Елисавета Наумова. Тя заяви, че физиологичната незрелост на феталната и неонатална имунна система се характеризира с ограничения в първичния и вторичния имунитет. Фетусът и новороденото са в по-голяма степен предразположени към развитие на тежки инфекции в сравнение с по-големите деца и възрастните.
С повишена местота се наблюдават бактериемии и менингити, причинени от пиогенни бактерии, първична херпес-симплекс вирусна инфекция, ентеровирусни инфекции, протичащи с чернодробна некроза и ДИК-синдром, вродена токсоплазмоза със засягане на ретината, вродена или перинатална дисеминирана/милиарна форба на туберкулоза, кожно-лигавична кандидоза.
Стареенето е процес на прогресивна загуба на функцията, придружено с понижен фертилитет и повишена смъртност с напредване на възрастта. То започва в момента на раждането и е необратимо. Стареенето повлиява различни системи в организма като нервна, ендокринна и имунна.
Промените в нея, свързани със стареенето, изключва понижено генериране на лимфоидни прокурсори в костния мозък, инволюция на тимуса, стареене на репликативния капацитет, дегенериране на Т-клетъчния репертоар, понижение на наивните Т-клетки и акумулиране на високодиференцирани ефекторни клетки, променен цитокинов профил, нарушен хуморален имунитет, нарушена функция на НК- и други имунни клетки, участващи в първичния имунен отговор.
Клиничните последствия от остаряването на имунната система са повишена предразположеност към инфекциозни болести, повишена тежест на инфекциите, водища до повишена смъртност, частична загуба на ефективността на ваксините, повишена автореактивност и склонност към развитие на тумори.
Друг носител на Наградата “Проф. К. Чилов” – доц. Донка Стефанова изнесе доклад за съвременната диагноза на туберкулозата и на латентната туберкулозна инфекция. Контролът на тбс може да бъде ефективен единствено чрез подобряване методите на диагнозата и лечението й и предпазването от нея. Понастоящем резервоар на инфекцията са над 2 млрд души в света, които са инфектирани с туберкулозни бактерии.
Инфектирането се открива с класическия кожен тест на Манту. В асимптоматични пациенти експозицията и потенциалната инфекция с туберкулоза в последната декада се демонстрира и с ин витро имунологични тестове IGRA. Тестовете откриват имунния отговор, но не са в състояние да измерят персистиращата инфекция.
Диагнозата туберкулоза изисква комплексен подход, представен с осъвременен диагностичен алгоритъм. Навреме поставената диагноза означава неотложно лечение и противоепидемични мероприятия по отношение на семейството и най-близкото обкръжение на заболелия.
Туберкулозата е лечима при ранно откриване, което изключително зависи от дейността на ОПЛ.
Интересни и полезни бяха и докладите, изнесени от специалисти от НЦЗПБ.
Проф. Мира Кожухарова и д-р Р. Филипова анализираха данните за заболеваемостта от ваксинопредотвратими инфекции. Високият имунизационен отговор с ваксините, включени в Имунизационния календар, вариращ около 90-95% от отделните антигени, осигурява ефективен контрол върху повечето ваксинопредотвратими заболявания. Наличието на отделни компактни групи от незащитено население е предпоставка за периодично възникване на епидемични взривове (3 случая на паралитичен полиомиелит/2001; епидемични взривове от рубеола/2000 и 2005; паротит/2007-2009; морбили/2009-2010). Имунизационният обхват с препоръчителни ваксини като цяло е недостатъчно висок, за да окаже влияние върху хода на епидемичния процес.
Националната имунизационна политика е в синхрон със стратегията на СЗО за ваксинопредотвратимите заболявания. Необходим е нов подход към препоръчителните имунизации, особено срещу грип и хепатит-вирусните инфукции.
Според проф. Тодор Кантарджиев, Лекар на България, директор на НЦЗПБ, най-честите заплашващи живота инфекции при децата са инвазивната пневмококова болест, инвазивната химофилус инфлуенца инфекция и менингококовата болест. Етиологичната диагноза при тежките пневмонии с бактериенемия и при инфекциите на ЦНС се поставя или при изолиране на причинителя в чиста култура от нормални стерилни телесни течности – кръв или ликвор, или чрез доказване на техните нуклеинови киселини.
Генетичните амплификационни методи превъзхождат културелните с бързина и чувствителност. В НЦЗПБ се разработва и апробира система за бърза диагностика на бактериални менингити и инвазивни пневмонии при деца. Представят се данни за пилотно проучване за диагностика и серотипизиране на причинителите от първични материали в минимални обеми, което е подходящо за педиатричната практика. Обсъжда се етиологичната структура на бактериалните менингити и инвазивни пневмонии и настъпващите промени.
“Ефективност на българската БЦЖ-ваксина – роля и отговорност на ОПЛ”, това бе темата на доклада на дългогодишния нац. консултант по детска туберкулоза проф. Петко МИНЧЕВ. Той подчерта, че България произвежда (в НЦЗП собствена ваксина от 1957 г. Българският БЦЖ-ваксинален щам е известен като SofiaSL 222. България, заедно с Хонг Конг въвеждат задължителна БЦЖ имунизация на своето детско население. По този начин нашата страна има най-дълголетен опит с приложението на специфична имунопрофилактика на тбц.
Ваксиналната програма в България изисква първична имунизация след раждането в 3 реимунизации на 7, 11 и 17 години.
Реимунизирането на детското население с БЦЖ-ваксина е задължение на ОПЛ. Трябва да се отбележи, че през последните 10 години все повече намалява клиничната ефективност на БЦЖ-имунизацията. Причините се коренят предимно в липсата на критерии за обхват и качество на прилаганата БЦЖ-ваксина, както и контло при приложението й. Подобряването на нормативната база ще доведе и до подобрение на клиничната ефективност на БЦЖ-имунизацията в България.
“HPV-асоциираните заболявания и възможности за тяхната превенция” бе темата на не по-малко интересния доклад, изнесен от проф. Пенка Переновска. Тя заяви, че HPV (Human Papilomavirus) инфекциите са най-разпространените вирусни сексуално предавани инфекции. Над 659 млн души по света са заразени с него, а броят на новозаразените се увеличава с поне още 5-6 млн. приблизително 2/3 от полово активното население на света задължително се среща с един от типовете човешки папилома-вирус.
Пикът на тези инфекции при жените е във възрастовата група 18-30 години. Инфекцията с HPV е локална и протича с многократно самоочистване и реинфектиране, заради липса на надежден постинфекциозен имунитет. Въпреки, че повечето инфекции се самоочистват, персистирането може да доведе до развитие на HPV-свързани заболявания, вкл. рак на шийката на матката, задължителна предпоставка за което е продължителната (над 6 месеца) инфекция с високорисков онкогенен човеш-и папилома-вирус. Идентифицирани са над 100 типа HPV. 16-ти и 18-ти тип на HPV причиняват 70% от случаите на рак на маточната шийка.
“Диабет при деца – влияние на лекарствената форма върху качеството на живот” бе доклад на 4 специалисти от Фармацевтичния Факултет. Захарният диабет е едно от най-честите хронични заболявания в детството и може да засегне децата във всяка възраст, вкл. и при новородени. Той повишава риска от усложнения, което могат да се проявят в ранна възраст. Над 70 000 деца по света отключват захарен диабет тип 1 всяка година и тази заболеваемост нараства с почти 3% годишно. Смята се, че в момента по света живеят 440 000 деца на възраст под 14 години.
От 10 години пациентите в България се лекуват само с човешки инсулин под формата на модифицирани инсулинови аналози. Вече масово се прилагат инсулинови помпи, които у нас не са много разпространени. В най-напреднала разработка са инхалаторни инсулини (белите дробове имат огромна абсорбираща повърхност от около 140 кв. м). Разработва се още една форма на инсулин, под формата на бокален шпрей. При тези съвременни форми на инсулини не се налага промяна на начина на живот на пациента и се гарантира доброто му качество.
Класикът на бронхоскопията у нас доц. Цоло Цолов изнесе доклад за “Спешните състояния в детската оториноларингология”. Те не са много, но често са съпроводени с драматизъм и евентуален летален изход! Най-често това са състояния, свързани с нарушения на дишането или проблеми с хранопровода – субхордалните ларенгити, чуждите тела в дихателните пътища и хранопровода, изгарянията с киселини и основи на хранопровода, хеморагични състояния след аденотомия и тонзилектомии, епистаксиси.
Чуждите тела в дихателните пътища – един все още тежък проблем, е нерядко с летален изход и една от причините за “хронични пневмонии”. Не по-малък проблем са чуждите тела в хранопровода (игли, значки, батерии и пр.).
Съществен в детската оториноларингология е т. нар. “тонзиларен проблем”: кога и при какви показания следва да се аденотомира или тонзилектомира едно дете и следващият най-важен момент – домашно наблюдение след операцията, късните хеморагии.
Ние за сетен път повдигнахме въпроса с изпълнението (по-точно – неизпълнението!) на чл. 122 от Закона за здравето, който гласи: “В рамките на утвърдените учебни часове се осигурява обучение на учениците по: 1. лична хигиена; 2. здравословно хранене; 3. здравословна жизнена среда; 4. здравословен начин на живот; 5. предпазване от инфекциозни болести; 6. здравни рискове при тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотични средства; 7. сексуално поведение, предпазване от полово предавани болести и СПИН и от нежелана бременност.”
Припомнихме на участниците в Секцията “Социална медицина”, че първото изречение в Библията гласи: “В началото бе словото.”. И че профилактиката (която струва най-евтино, а се отплаща най-ефективно) също започва със здравната просвета (промоция).
И че в близкото минало имаше едно Дружество “Георги Кирков”, което я сееше навред, заедно с премахнатите училищни лекари. И, още: че сме повдигали въпроса пред вече няколко здравни и просветни министри и зам.-министри, вкл. и сме им предлагали безплатно качване на сайтовете на МЗ и МОН на нашето сертифицирано от него учебно помагало за здравна и сексуална култура “Здравна азбука”, което покрива изискванията на челия този чл. 122 от ЗЗ, но – без резултат.
Явно, нещата тръгват само, когато властимащите имат личен интерес…
Така е в България, и ние си го знаем.
Затова и все повече от децата ни ще пушат, ще пият, ще се дрогират, ще се заразяват със сексуално преносими инфекции и ще затлъстяват.
В заключение. Педиатрите ни намаляват (както и децата, впрочем, т. е. двете величини са взаимно свързани) и наудържимо застаряват; обезпокоителното в случая е, че почти няма желаещи сред новозавършилите лекари да специализират тази трудна специалност. Причината е ясна, и тя е в сила за повечето специалности (анестезиология, хирургия, патоанатомия, микробиология, онкология, спешна помощ и др.) – мизерното заплащане на труда и усилията, които като че ли не си струват подаянията. Интересно е, че никой от присъстващите на конференцията педиатри не надигна глас за жълтите стотинки, които получава. И – кой ли ще го чуе?
Безверието и унинието са завладели дори и най-жизнерадостните лекари – педиатрите, които не знаят “Не мога!”, “Не искам!”, “Няма да те прегледам!”, “Няма да те лекувам!”.
От сп. “Практическа педиатрия” подбрахме някои от изказванията на млади, но вече достатъчно известни колежки относно живота, националната здравна политика и свещената ни професия:
Доц. Нарцис Никим Калева–Ходжева, кмн. Възпитаник на ВМИ “Ив. П. Павлов” – Пловдив, специалист по детска ендокринология и болести на обмяната, от Катедрата по педиатрия и медицинска генетика на МУ – Пловдив, съавтор на редица учебници и монографии (“Практика и аспекти на детската и юношеската психиатрия”, “Педиатрия”, “Диагнозата – магнетизъм на неизвестното”, “Справочник за диагностика и лечение на детските болести”, “Спешна педиатрия”:
“Дните ми минават изключително бързо – сливат се часове, седмици, години… Давам си сметка, че цялото ми будно време е свързано с работата. Но не мога и да отрека, че нормалните, хубавите неща, забавленията ми липсват. Едва ли ще ги дочакам.
Качествата, които трябва да притежава добрият лекар, са много: интелект, трудолюбие, специфично за професията ни логическо мислене, богата обща култура, вкл. и медицинска, амбиция. И все пак, има още нещо много важно, което прави лекаря истински добър – това е Състраданието. Няма как лекарят да е щастлив от работата си, ако не е застанал близо до пациента си – физически и емоционално, ако не е преминал заедно с него през болките и страховете му. Това, според мен, е най-важното качество на добрия лекар – не просто милосърдието, а Състраданието.
Поколения трябва да минат (Мойсей загуби 40 години в пустинята), докато се забрави догмата, че “Здравеопазването е безплатно, а лекарите са медицински работници”. Днес в България не е престижно да си лекар. Оказа се печелившо за сменящите се управници лекарите да бъдат конфронтирани с пациентите си. За съжаление, медиите, с малки изключения, катализираха този конфликт. И вече виждаме тъжните резултати – всяка година 500 колеги напускат Родината си. друг голям проблем е финансирането на здравеопазването: държавата с най-малкия бюджет на ЕС отделя най-ниския процент за здравеопазването си. а ние, лекарите, най-добре знаем, че качественото здравеопазване не е нито безплатно, нито евтино. За съжаление, други решават този процент…
Много обичам да чета – не мога да заспя без роман в ръка; книгата е единственият начин да се откъсна от тревожните си мисли.
Обичам да свиря на пиано; за съжаление, много рядко ми се случва…
Обичам да бъда със семейството си: имам чудесен съпруг, три деца, внуче. Когато сме всички заедно, очите и сърцето ми са пълни.”
Д-р Елена Матева, двукратно специализирала във Франция, хирургия на ръката и микрохирургия, автор на над 20 научни публикации, работи в МБАЛ “Вита” като ортопед:
“Ставам много рано и денят ми преминава както на повечето работещи жени в България – в работа.
За да бъде един лекар добър, трябва да е отлично подготвен, да не спира да се квалифицира и да следи новостите в специалността си. също така, трябва да бъде състрадателен към своите пациенти и никога да не забравя, че е на своето място заради тях!
Бих повишила техническото обезпечаване на ЛЗ и подобрила възможностите за квалификация и заплащане на младите лекари.
Като цяло интересът към медицината и в частност към хирургията намаляват както у нас, така и в Европа и САЩ. Причината се крие в дългия срок на обучение и квалификация и през последните 25 години – в по-ниските доходи на лекарите в сравнение с други актуални професии.
Обичам да оперирам, да общувам със семейството и приятелите си и да се разхождам в планината с моите кучета.
Доц. Радка Тинчева, началник на Клиника за лечение на ендокринни и генетични болести при Университетска педиатрична болница – София, специализирала в Англия и Холандия:
“Моят ден преминава много динамично, но мисля, че това поддържа тонуса ми.
Лекарят трябва да е не само отличен специалист, но и добър човек.
На първо място в нашето здравеопазване бих поставила майчиното и детското. Не в документ, а като реален приоритет. Здравето на една нация зависи от здравето на нашите деца, от добрата профилактика.
Имаме чудесни специалисти, но, за съжаление, голяма част от тях се насочват на работа навън. не е тайна, че педиатрите непрекъснато намаляват. Страшното е, че сред новозавършилите медици изключително малко имат желание да специализират педиатрия.
В свободното си време обичам да съм сред моите близки, да слушам музика и да се разхождам с кучето.”
Доц. Миглена Георгиева, педиатър и детски гастроентеролог, Катедра по педиатрия при МУ – Варна:
“Началото на деня ми е чаша черно горещо кафе, ароматна пръчица и френски шансон, така започва концентрацията. След това е работата – малки усмихнати или разплакани пациенти, обезпокоени или нервни родители, колеги, студенти, стажанти – низ от хора, всеки със своите стремежи, амбиции, желания. Някъде в късния следобед идват списанията, книгите, задължителният компютър. Вечер – симийството, приятелите; често – докосване до изкуството (концерт, пиеса, филм, роман). В 0 часът денят приключва, като само след 5 часа ще започне следващият.
Добрият лекар трябва да притежава цяла вселена – ум, упоритост, последователност, любознателност, сила, почтеност. Той е съчетание на блестящ професионализъм, духовна сила и състрадание.
Държавата и ние трябва да успеем да задържим младите хора, защото те са нашето продължение, упование, спасение, т. е. бъдещето ни.
Обичам да лекувам и да давам вяра. Да разговарям с дъщеря си, за да чувствам духа на бъдещето. Да мълча с мама, за да усещам Обичта и топлината.
Коментар. Това са кратките изповеди на 4 блестящи педиатърки. Забелязахте ли, че почти всички от тях се спират на Състраданието, като неотменимо условие за Добрия Лекар?
Изпитвате ли го, излъчвате ли го и вие?
Ако – да: вие сте добри лекари и бъдете благословени!
