В отиващото си НС се проведе поредната конференция по правата на пациента. Разисквани бяха 2 основни въпроса: защо все още няма Закон за правата на пациента и защо не се спазват изискванията за информирано съгласие?
Въпроси дъвкани и предъвквани, с едни и същи участници, отдавна (от преди над 20 години) брадясали и лишени от оригиналност и иновации.
Да, пациентът трябва да има права – но нали те са защитени в Закона за здравето? И ако ще има подобен закон, тогава – и то преди него! – трябва да има и Закон за правата на лекаря.
Кой да го напише? Накривилият шапка на уволнение УС на БЛС?
Депутатите от Здравната комисия, които не са лекари и не се вълнуват от неговото окаяно положение?
И които кой знае дали ще бъдат преизбрани на предстоящите предсрочни избори.
Защо и кому е била нужна тази пресконференция-лебедова песен на 42-рото НС?
Но знаем, че псевдонимът на нашата страна е Абсурдистан… И това обяснява всичко – и минало, и сегашно, и бъдещо.
