Напоследък особено нашумяха проблемите на “Спешна помощ”. От Пловдив даже вдигнаха тревога, че тя загива: вместо нужните 8 екипа разполагат само с 5. Наистина ли е толкова тревожно положението?
“Спешна помощ”, която в миналото наричахме с чистата българска дума “Бърза” и е несъмнено част от националната сигурност, се намира в окаяно състояние; мога да кажа – пред безвъзвратно загиване. Преди 50 години нея просто я нямаше. Бях дете и помня как баща ми и останалите лекари, които имаха частна практика, ги викаха почти всяка нощ заради различни оплаквания.
Но тогава хората, вероятно защото си плащаха, не разкарваха докторите за щяло и нещяло, а предимно за действителни спешни случаи: силни болки в корема и сърдечната област, кръвоизливи, гърчове, задушаване. После към поликлиниките се разкриха Отделенията за Бърза и неотложна медицинска помощ. Забелязвате ли – и неотложна, която е за по-леки състояния, предимно температурни.
Да, наистина съм давал десетки нощни дежурства в “Бърза помощ” и твърдя, че поне 75% от повикванията ни бяха за дребни оплаквания – ангини, хрема, грип. Като бях селски лекар на казанлъшкото Ръжена, на вратата на Здравната служба закачих лист с ясни указания за какво могат да ме безпокоят нощем. Това положение трябва да се въведе и сега.
Да не говорим за прищевките на мургавите ни събратя, които ползват безплатната “Бърза помощ” за какво ли не. И ако им закъснеят, се нахвърлят с юмруци… Чакайте, бе, какво е това? Преди 3 години настоятелно писах на УС на Лекарския съюз да задейства допълнение в чл. 131, ал. 2 на Наказателния кодекс, в смисъл да се инкриминализират нападенията срещу медицински специалисти по време на работа – и това, с много мъки, стана, със съдействието на Десислава Атанасова. Но не се изпълнява: колко нападатели на лекари са осъдени по него? Строги санкции да се налагат и на безотговорните граждани, позволили си да дават фалшиви сигнали и адреси.
Защо колегите не искат да работят в “Спешна помощ”? Отговорът е елементарен: ниската заплащане. Унищожихме и обучението на фелдшери, а те са много подходящи именно за “Бърза помощ” (аз ще я наричам така – “Бърза”, защото съм пурист) и за селата. Сега ще обучаваме парамедици. Докато стане, ще минат още 5-6 години.
Временният директор на Софийската “Спешна помощ” заяви, че във всяка линейка нощем ще има и полицай. Това негово намерение е неизпълнимо. Откъде ще намери толкова полицаи, кой ще им плаща извънредния труд? Нереално е и намерението му да намали работния ден на колегите от 8 на 7 часа, макар това да е регламентирано съгласно Кодекса на труда. Откога предлагам “Бърза помощ” да мине към структурите на МВР: така и заплатите им ще бъдат доста по-високи, и по-рано ще се пенсионират, и нападателите им няма да смеят да ги малтретират; толкова е просто.
Тази здравна реформа така и не потръгна! Защото беше направена необмислено и прибързано, без двата основни момента, от които трябваше да започне: остойностяване на лекарските дейности и изградена информационна система. Докато не се въведе прословутата Здравна карта (която да дава разрешение къде и какви лечебни заведения да функционират и се разкриват), личната електронна карта на пациента (където да се вписват всичките му изследвания, прегледи и лечения) и разтурване монопола на Касата, нищо няма да се получи.
