Честването паметта и делото на д-р Стефан Черкезов и десетките българи, загинали при спасяване на човешки живот, бе отразено, както обикновено, пестеливо от т. нар. национални медии. Не им направи особено впечатление присъствието нито на двама министри, нито на вдовицата и дъщерята на най-големия ни съсловен герой. Четохме информация само в 2-3 електронни сайта. И… някои анонимни отзиви относно съобщението ни, че почитаме паметта на десетки колеги, загинали по време на работа от началото на миналия век, от рода на: “Доктори-педе.асти. Да мрат, гадовете…”; “Че какво като са умрели преди 100 години? И без това до днес щяха да си умрат…”.
На какво се дължи това пренебрежително, дори презрително отношение към най-великото съсловие?
Отговора ни дава писмо на читателка от Пловдив, поместено във в. “Доктор”. Предадено с 2 думи: била е на гости във Велико Търново (градът на д-р Стефан Черкезов!). Но детето й паднало лошо, ударило си окото и тъканите около него се подули и почти го закрили. С право обезпокоена, потърсила местната “Спешна помощ”. Отпратили я в ДКЦ на втория етаж, където имало офталмолог. В момента той си пиел кафето. Без дори да поглежда пищящото от болки дете, поискал да му дадат направление от ОПЛ или предварително да му платят прегледа. След което с безразличие повдигнал рамене, демонстративно се обърнал с гръб и продължил да си сърба кафето.
Действително, трудът ни трябва да бъде възнаграден достойно. Но какво щеше да му стане на този тип, ако поне беше погледнал уплашеното дете? Самият той нима не е родител?! И да не му бяха платили, ще умре от глад ли с 1-2 безплатни прегледа дневно?!
Как бихте реагирали вие, колеги, ако ставаше въпрос за вашето собствено дете?!
Ами, като типични българи: щяхте да напсувате лишения от човечност и всякакви други лекарски качества мъж в бяла престилка. И да обобщите, че всички лекари са такива бездушни и алчни същества.
А иначе имаме (все още!) толкова съвестни медици, които са не само лечители, но и мисионери.
Толкова по-жалко, че шепа измекяри срутиха авторитета ни.
