1. Ще поискате ли наесен вот на доверие?
2. Стабилизиран ли е БЛС?
3. Имате ли кризисен План за укрепването и развитието му?
4. А кой ще плаща за здравнонеосигурените и освободените от такса?
БЛС, когото с толкова усилия и надежди възстановихме преди близо 20 години, макар и впоследствие станал казионен и монополен, все пак би трябвало да представлява някакво убежище за колегията. Той обаче още при самото му възстановяване (13 януари 1990) бързо и чевръсто бе яхнат от алчни и авторитарни хора, гръмко наричащи себе си демократи, които умело го използваха за партийните и служебните си кариери и най-вече за своя лична изгода.
Особено пагубно му се отразиха един син депутат, чиято цел бе единствено да си осигури кратката си, напълно провалена политическа кариера, и един търговец на мазут и хотелиер, който пък бленуваше да построи прословутия Лекарски дом и да придобие на концесия хотел и ресторант в центъра на София. Успя единствено в това: да унижи и да направи за смях съсловието пред целия народ, да вкара организацията в тежки дългове и буквално я смачка и унищожи, след дълга и мъчителна агония и при почти пълното безразличие на апатичното съсловие.
Напразно цели 5 години го призовавахме да измете тази чудовищна и водевилна “свещена простота” от с. Козарка от върха на скъпата ни организация, но никой не се вслуша в призивите ни. (Със задна дата изведнъж се явиха много “борци”; както е известно от историята, всеки припка да стане партизанин на 8 септември…)
Сега си имаме ново легитимно ръководство, което, по всичко личи, въпреки своя малък опит, е добронамерено и загрижено за бъдещето на БЛС. Но ще съумее ли то да го възкреси за нов живот и дейност, полезни за задължително членуващите в него обезверени колеги?
От полза ли ще му е стилът на добро възпитание и ненатрапчивост, възприемащи се като плахост и безхарактерност? Или никой днес в България не оценява “мекия брус”, а разбира единствено от настойчиво и дори агресивно отстояване на принципите и интересите?
Не е решен и един изключително важен въпрос: поемане на разноските за здравнонеосигурените и освободените от потребителска такса пациенти. ОПЛ бяха принудени да станат частници, да се регистрират по Търговския закон. Но никой не си е позволил да задължава напр. частните бакали да дават безплатно сирене и кайма на социално слабите… Кой си е присвоил тогава правото да принуждава лекарите да изпълняват и социални функции: да преглеждат, поставят диагнози и назначават лечение не само безплатно, но и да се бъркат в собствения джоб (защото формулярите струват пари), подарявайки рецепти и направления? Този въпрос час по-скоро трябва да бъде разрешен не от някой друг, а именно от БЛС!
Задължителните изчаквателни първи 100 дни за всяко ръководство вече отдавна изтекоха. Задават се тежки парламентарни избори, след тях – тягостно лято с много неизвестни за страната и икономиката ни, вкл. и за бъдещата национална здравна политика… В средата на есента, най-късно – края на ноември просто се налага, не – крещи! – свикването на Извънреден събор, на който да се обсъдят не само бъдещия НРД/2010, но и чувствителни промени в Устава и отчет за свършеното през първата година.
Първата пресконференция на УС на БЛС (23 април т. г.) даде надежди, че тежкото положение на организацията е осмислено, а главният виновник за обезличаването и ограбването му е разобличен и даден на прокурора.
Не чухме обаче дали е изработен кризисен план за укрепването и развитието на БЛС. Както и за получаване кредит на доверие от страна на задължително членуващите в него колеги, т. е. на цялото съсловие. Защото НРД не е единственото задължение на БЛС; по-скоро то би трябвало да отпадне и отговорността за съставянето и подписването му да се прехвърли върху неговите изпълнители. Както находчиво отбеляза в едно интервю доц. Илия Баташки, изп. директор на УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив, всяко лечебно заведение трябва да има право само да определя цените на дейностите си; това е истинската конкуренция, какъвто бе замисълът на злощастните псевдореформатори, които подведоха и съсловието, и народа ни.
Предлагаме на УС на БЛС и Етичната му комисия публично да оповестят своя план-програма до края на т. г. и на задължителния извънреден събор в късната есен да поискат от своите колеги-делегати (което всъщност означава – от цялото съсловие!) вот на доверие, макар да им се полагат още цели 2 години от първия мандат.
Това би било достоен и меродавен тест за свършеното от тях досега, както и проява на доблест и мъжество – качества, които стават все по-дефицитни, затова и се оценяват високо.
Решавате ли се да го направите, ако сте личности с характер?
