Георги Константинов: Вълнение в Константинопол

“Бездуховността е по-лоша от безпаричието!”

Иван Стамболиев, вестникар

Невероятният – като поет и добър човек – Георги Константинов, приятел на в. “Български лекар”, представи новата си стихосбирка “Вълнение в Константинопол”. Излишно е да се спираме на вълнуващото му творчество; всеки знае поне няколко от над 200-те песни, написани по негови стихове.

Ще цитираме откъси от нея:

…И нека още сутрини се будя

почти новороден –

тъй както слънцето

се ражда много пъти.

Но ти изчезваш бавно зад снежния завой.

Дочуваш ли гласа от пряспата,

животе мой?

 

Седя на брега.

Седя и гледам.

Чакам реката да изтече.

Но Вит си е Вит.

Блести мъжду хълмовете.

Шуми между вековете.

Изтича само моят живот.

 

…Достигаме космически скорости,

говорим си по интернета.

Но до античните герои

изглеждаме като джуджета.

 

И още нещо, което се отнася, уви, и до нас:

Някой вика.

Обхождам с очи

цялата звездна вселена.

Колко високо звучи

думата песподелена!

 

Ние споделяме думите си с вас, нашите читатели, но също – и с властимеещите. Те, обаче, упорито продължават да не ни чуват…

За тях ще цитираме друг куплет, от стихотворението “Селска панихида”:

Какво че в хитър бизнес

ни е провървяло?

Какво че можем чак в Париж да идем?

Умира тихо нашето начало.

А пък какъв е краят ни,

ще видим.

Впрочем, той вече се вижда, що се отнася до здравеопазването ни…

Ще завършим този отзив с друг цитат от големия наш поет:

Колко просто е всичко, колко ясно е, Боже!

А така си умира човекът –

нещастлив и даже тревожен.

И остава мечтата за щастие нереално да свети –

по гранитни лица на герои

и в душите

на тъжни поети.

 

Честита нова книга, Поете на Любовта и Човечноста!

И да хилядиш!

 

Tags: , ,

Comments are closed.