“Бездуховността е по-лоша от безпаричието!”
Иван Стамболиев, вестникар
Невероятният – като поет и добър човек – Георги Константинов, приятел на в. “Български лекар”, представи новата си стихосбирка “Вълнение в Константинопол”. Излишно е да се спираме на вълнуващото му творчество; всеки знае поне няколко от над 200-те песни, написани по негови стихове.
Ще цитираме откъси от нея:
…И нека още сутрини се будя
почти новороден –
тъй както слънцето
се ражда много пъти.
Но ти изчезваш бавно зад снежния завой.
Дочуваш ли гласа от пряспата,
животе мой?
Седя на брега.
Седя и гледам.
Чакам реката да изтече.
Но Вит си е Вит.
Блести мъжду хълмовете.
Шуми между вековете.
Изтича само моят живот.
…Достигаме космически скорости,
говорим си по интернета.
Но до античните герои
изглеждаме като джуджета.
И още нещо, което се отнася, уви, и до нас:
Някой вика.
Обхождам с очи
цялата звездна вселена.
Колко високо звучи
думата песподелена!
Ние споделяме думите си с вас, нашите читатели, но също – и с властимеещите. Те, обаче, упорито продължават да не ни чуват…
За тях ще цитираме друг куплет, от стихотворението “Селска панихида”:
Какво че в хитър бизнес
ни е провървяло?
Какво че можем чак в Париж да идем?
Умира тихо нашето начало.
А пък какъв е краят ни,
ще видим.
Впрочем, той вече се вижда, що се отнася до здравеопазването ни…
Ще завършим този отзив с друг цитат от големия наш поет:
Колко просто е всичко, колко ясно е, Боже!
А така си умира човекът –
нещастлив и даже тревожен.
И остава мечтата за щастие нереално да свети –
по гранитни лица на герои
и в душите
на тъжни поети.
Честита нова книга, Поете на Любовта и Човечноста!
И да хилядиш!