АКТАВИС има над 60 производствени площадки в целия свят (в България – в Дупница и Троян).
У нас фирмата е приемник на основаната през 1954 г. в тогавашния гр. Станке Димитров “Галенова фабрика”, където (искаме да припомним!) започва трудова дейност и работи дълги години най-известният създател на родни лекарства (над 20!) проф. Рахамин Шекерджийски, почетен гражданин на родната си Дупница, на която преди години дадохме и званието “Град на фармацията”. Заводът в Дупница инвестира близо 200 млн долара за периода 2000-2014 г. в изграждане на производствени дейности.
Затова тук вече се произвеждат 198 продукта от 105 продуктови семейства в 2379 опаковъчни презентации; в 6 млрд таблетки и капсули годишно; 7% от тях отиват за българския пазар, останалите 93% се изнасят в 59 страни по света (огромен скок в сравнение с 2000 г., когато съотношението е било почти равно – 48:52%! Това прави фармацевтичния завод в Дупница един от най-големите в Европа по рода си.
60 са търговските дружества на АКТАВИС по света, най-вече в САЩ и Канада, но също и в Южна Америка (предимно в Бразилия) и Австралия, Нова Зеландия, Мексико.
Най-важният лакмус за добра производствена практика – Федералната агенция по храните и лекарствата на САЩ без колебание дава положителна оценка на българското фармацевтично производство на АКТАВИС от завода в Дупница. Сега в него работят 1140 души в т. ч. новоприетите през през последните 3 години 517; половината от всички тях са висшисти!
Може да се изброяват още много впечатляващи цифри и факти за дейността на АКТАВИС и по-специално – на завода му в Дупница, но по-важното е, че генеричните продукти, произвеждани тук, не се реимбурсират достатъчно от НЗОК и не се предписват в желаната и очаквана степен от българските лекари.
Вярно е, че рецепти относно лекарското изкуство не може да се правят; всеки лекар сам преценява какво лечение да предпише на своя пациент и доколко то ще му помогне. Но икономическото мислене все още е далече от колегите. Генеричното производство осигурява в България работа на общо 15 000 наши сънародници! Ето защо трябва да му се създават облекчения или поне да не му се пречи. Крайно време е и да се намали поне наполовина, ако не – и напълно начисляването на ДДС върху лекарствата.
А ето и един странен факт: заводът в Дупница плаща 150 000 лв годишен акциз върху спирта, който използва за задължителното почистване на производствените инсталации (чиято търговска цена е само 20 000 лв!), а не за производство на аклохол, както упорито го таксуват!! За жалост, това не може да бъде разбрано от чиновниците, които не освобождават завода от този странен акциз, който непременно трябва да отпадне!
