Най-страшната от зоонозите (епизоотиите) безспорно е бесът, който се предава от кучетата и хищниците от техния род (чакали, лисици) и е смъртоносен. Кучетата са резервоар също и на кучешката тения Да си припомним и други зоонози – чрез млякото се предават шап и бруцелоза (малтийска треска).
Папагалите са източник на пситакоза, гълъбите – на орнитоза, котките – на токсоплазмоза, конете – на сап.
Свинете могат да предават на хората чрез месото си няколко зоонози: свинска тения (цистицеркоза), листериоза, бруцелоза; най-опасната свинска зооноза е трихинелозата – паразитно заболяване, което се причинява от трихинели в месото на заразено диво прасе; но термичната обработка ги унищожава.
Първата най-известна грипна пандемия (от т. нар. “испанска болест”, инфлуенца; 1918 – 1919), отнема живота на 20 до 40 млн души (по различни данни); докато жертвите на току-що отминалата тогава Първа световна война са 10 млн. Причината – психическото изтощение, недохранването и стреса у хората, които са я преживели. Жестока е грипната пандемия и през 1968 г., причинена от Хонконгския вирус – жертви й бяха 500 000 души.
Грипните вируси са от групата на ортомиксовирусите; те са тип А, В и С с общо над 100 разновидности. Пандемиите се причиняват от тип А; те настъпват през периоди от 10-35 години; епидемиите – през 3-5 години; тип Б причиняват само епидемии, а тип С – отделни случаи. Първият грипен вирус е изолиран от Шопе от свине (1930). Птиците също са естествен хазаин-резервоар на всички познати грипни вируси. Вирусът се разсейва 1-2 дни преди и 5-7 дни след появата на симптомите.
Първи описва грипна епидемия историкът Тукидид (нарича я “чумата на Атина”, 430-427 г. пр. Хр.); подобно масово заболяване отбелязва и Хипократ през 412 г. пр. Хр. Общо грипните епидемии (по-скоро – усложненията след заболяването) са убили от началото на ХХ век досега повече от 100 млн души.
По данни на СЗО от грип (определян като “остро вирусно заболяване със сериозни здравни и социално-икономически последствия”) боледуват годишно над 100 млн души (10-20% от населението) само в Северното полукълбо; като 500 000 до 1 млн получават сериозни усложнения.
От грип у нас годишно боледуват около 1 млн българи. 2 000 от тях умират в болниците (по домовете – сигурно 2 пъти повече), това са предимно възрастни хора; те загиват много рядко от токсичен грип (за броени часове) и много по-често – от усложненията на грипа – пневмонии, миокардити, ритъмни нарушения.
Най-простата профилактика за българите е чесън! Както и чудесните билкови чайове. И повече движение, повече радости!
Лошо впечатление направи непрекъснатото – при това безплатно! – рекламиране по медиите на чуждестранно противовирусно средство; на него наблегнаха не само ОПЛ от цялата страна, но и дори един академик-вирусолог. Защото ние си имаме чудесни български имуностимуланти, производство на НЦЗПБ – респивакс и респистим, които биват изнасяни и в чужбина. Да не ги знаят – и препоръчват! – нашите лекари, дори и от най-висш ранг, е не само непатриотично, но и повече от обидно!
В. “Български лекар” си позволява да посъветва колегите да препоръчват на своите пациенти при грип и много други инфекциозни заболявания българските специалитети Респивакс и Респистим!
