“Звън на решителна битка за невъзможното щастие”, гласи строфа от прекрасното стихотворение “Не остарявай, любов” на Недялко Йорданов, което талантливият Хайгашод Агасян облече в най-нежната си и вечна мелодия.
Да, битката винаги е люта и решителна; а щастието – химера. Така е в българското здравеопазване, като се замислим –от отделянето му от МВР в специално министерство, сиреч от 9 септември 1944 г., деня на дявола. От първия здравен министър д-р Рачо Ангелов (чието име дълго време носеше сегашната УМБАЛ “Св. Анна”) до сегашния, 26-ти поред д-р Петър Москов (работил преди това в същата тази болница) са минали цели 70 години, колкото е средната продължителност на живота на българския мъж. И – каква е разликата от тогава до сега?
Тогава – системата “Семашко”: безплатни за хората и гарантирани за всеки здравни грижи, покорно полагани от най-мизерно и унизително платени в целия свят лекари и сестри. Но ги имаше и в най-затънтеното село, вследствие задължително разпределение след обучение без никакви такси.
Днес – системата “Семерджиев”: хората са задължени да отделят 8% от доходите си за здравеопазване, което е все по-далечно и недостъпно за тях (по селата го няма изобщо!) и до което могат да се доберат само чрез допълнително, понякога непосилно доплащане на лекари, които ги гледат много повече в ръцете, отколкото в очите и пак не могат да достигнат достойни за труда им доходи. Кашата и хаосът, създадени от баш-реформатора, изглеждат неизбродими.
И така решителната битка за невъзможното щастие ще продължи и през 2015 г.
Ами да ви е честита, прочее!
