Чест прави на г-н Иван Петровски, че, когато беше изп. директор на Болница “Александровска” е издал уникалната книга “Съвременното българско здравеопазване от 1877 г. до наши дни”. Защото в нея четем за удивително съвременните виждания на основоположниците му.
От “Законопроекта за градските лекари” (1879) разбираме, че съгласно т. 1 “Всеки град, който има от 4 до 10 хиляди жители, държи на своя сметка градски лекар с плата не по-малка от 4 хиляди лв годишно.” (Тя се равнявала на около 60 хляба дневно; сравнимо с днешните цени – на 60 лв дневно, т. е. 1800 лв месечно. С други думи – 2,5 пъти по-висока, отколкото на съвременните колеги… Значи – тогава е имало адекватно остойностяване на лекарските дейности.
Градският лекар изпълнявал сам задачата на днешните РЗИ: проверявал “не по-малко от един път седмично дюкяните, магазините и пазарите, където се продават хранителни продукти”. При проверки на магазините за месо бил придружаван от полицай. Контролирал и чистотата на улиците, кафенетата, бирариите и други обществени места и… преглеждал по два пъти седмично проститутките. Посещавал и местния затвор, където лекувал болните, проверявал качеството на храната, чистотата и санитарното му състояние.
“Всеки лекар, който има право на практика в европейските държави, получава това право и в Княжеството”, гласи друга постановка. Докато, според нея, “дипломи и свидетелства американски не се признават за действителни без колоквиум.”
Интересен е параграф 8, съгласно който: “Ако болният или семейството му желае консултация с други лекари, то лекарят, който го лекува, няма право да се откаже от това.” Сиреч – правото на “второ мнение” се е спазвало още тогава, преди близо 140 години.
И, още: “Лекарят има право на възнаграждение, когато той е преглеждал болния и му е дал съвет, без даже да му пише рецепта.”
А ето и друга, не по-малко интересна постановка: в селата, където нямало аптека, лекарят предписвал и продавал лекарства, като спазвал Закона за аптеките относно таксата и отчетността.
Защо тя да бъде отново въведена? По социалистическо време, огато бяхме селски лекари, имахме в кабинетите си аптечен шкаф (който зареждахме само срещу заявки от градската аптека и средващия път й се отчитахме), но селяните не си губеха времето (и парите), за да пътуват специално до нея, само за да изпълнят рецептата ни. Беше толкова удобно: и за тях, и за нас! А ни носеше и доходи.
Стоматологът, който създаде сбърканата здравна реформа, безспорно никога не е бил селски лекар, за да предвиди подобно негово задължение, еднакво изгодно и за него, и за пациентите му.
Време е то да бъде отново въведено!
