“Вече четвърти месец (защото бъджетната година за НЗОК започна по-рано) не знаем на какви бюджети ще разчитаме. За декември получихме 76% от средствата за лекуваните от нас пациенти, за януари ни изплатиха 78%. Когато сме лекували 2500 души не може НЗОК да ни плати по-малко. УМБАЛ “Св. Анна” е една от големите болници, която има уникални клиники, напр. по кардиохирургия, по инвазивна кардиология, по неврология и много други, в които се лекуват болни от цялата страна.
Миналата година положението беше страшно с огромните забавяния на плащанията от НЗОК, но все още не знаем тази година с какви пари ще разполагаме. Все още неизплатените за декември средства за нас се равняват на половин милион лв, а за януари – 660 000. Т. е. само в момента Касата ни дължи над 1,2 млн лв. Въпреки това УМБАЛ “Св. Анна” няма дългове, дори завършихме м. т. с половин млн лв отгоре. Мениджмънтът при тези условия е много труден, защото не знаем с какви параметри разполагаме. Освен това се увеличават разходите ни за заплати. Имаме 70 специализанти, които сме назначили още от м. т. на договори.
С промяната в Наредбата за специализациите трябва да им вдигнем възнагражденията на 884 лв. В същото време специализантите не са носители на договор по Здравна каса. Значи – трябва да работим повече, за да има и за техните заплати. Но как ще стане това, когато се слага лимит? Да не говорим, че ако ни плащат 95%, няма как да приемаме по-малко пациенти.
Над 65% от хоспитализациите ни минават през Спешното отделение. Категорично не можем да пестим от качеството на лечение, нито от заплатите на лекарите, защото ще ги загубим; няма как да въведем и доплащане.
И как да решим този ребус, след като не знаем точно средствата, които ще получим от НЗОК? М. г. сме имали 33,5 млн лв; ако бюджетите ни сега намалеят с 5%, загубата ще е 1,7 млн. Но, така или иначе, разходите се увеличават, а средствата ще намалеят. Работим ден за ден…
Истината е, че не можем да не лекуваме хората; загубите ще бъдат за болницата (което е несправедливо и нечестно!, бел. Т. Н.). сотано мениджърският ни екип пое управлението на болницата през 2000 г., тя беше с пасив от над 7 млн лв. Изплатихме го и дори натрупахме финансови ресурси, които ни дадоха глътка въздух.
Дълговете на болниците станаха много големи (вече са над 500 млн, бел. Т. Н.), трябва да се види каква е структурата им – за лекарства, за заплати и пр. Когато се направят детайлни анализи, трябва да има контрол над всяко едно от ЛЗ. Лимитите не са решение, те само ще натрупат нови дългове. Има болници, които са с 2 пъти повече легла от “Св. Анна”, а имат същият брой пациенти. това оскъпява дейността им. Така е, защото при тях няма търсене.
В момента УМБАЛ “Св. Анна” нямаме дългове, напротив. Всички разходи в болницата се описват строго. Около 2 млн лв годишно са разходите за поддръжка на техниката, прането, храната, чистенето, без които няма как да имаме болница.”
Из интервюто на д.р Димитър Димитров, изп. директор на УМБАЛ “Св. Анна”, председател на Съюза на работодателите в здравеопазването и член на Редколегията на в. “Български лекар”, пред в. “Стандарт”/6 март.
Коментар. Напълно споделяме изнесеното от един от най-успешните наши мениджъри относно отчайващо хаотичната, работеща при хронична финансова недостатъчност болнична система. Що се отнася до загубата от 6 млн лв, внесени в злополучната КТБ и потънали там след бандитското й ограбване (всъщност закриляно от БНБ), решението за това е взето от Съвета на директорите (т. е. то е колективно), и то след редица преписки с МЗ, което ги е насърчило в това решение.Цялото досие по случая е в МЗ; имало е проверка и от ИАМО, която не е констатирала нарушение. Одитът от м. г. на самото МЗ не е открило нарушение, освен… липсата на вана във физиотерапията.
“Парите от здравните вноски трябва да отиват само за лечение.
Където и да съм бил на работа, от практическия си опит знам, че няма ли високо възнаграждение, няма и мотивация. Т. е. ако човек не е доволен от доходите си, няма как да си върши добре работата.
Ще има съкращения в НЗОК минимум 10%.
При спор с НЗОК съдът е отсъждал все в полза на лечебните заведения (става въпрос за неизплатени средства за отчетена дейност, бел. Т. Н.), като никога не се е интересувал дали Касата има достатъчно средства в бюджета си. задължително е, ако дейността е реално извършена, тя да се заплаща.
Отчетената дейност ще се изплаща след проверка, която може да е съвместна с Лекарския съюз. Ако е реално извършена, ще бъде платена.
При 53 от всички 200 КП пациентът доплаща.
Още със Закона за бюджета на НЗОК/2015 г. заложените средства за онкотерапия в болниците са 175 млн лв, а през м. г. за тази дейност бяха изразходвани 220 млн лв. Т. е. още от самото начало се тръгва с 45 млн лв по-малко!? За разлика от болничната помощ тук много малко може да се направи за ограничаване на разходите, освен ако не се промени нормативната уредба и не се наложи прогенерична политика. Втората мярка ще дойде чрез наредбата, налагаща задължителна отстъпка, която да дават фармацевтичните компании на Здравната каса.
Приходите от НЗОК за лечебната дейност трябва да отиват само за медицинска дейност. Надявам се това да се случи, но без да е решено, не мога да го заявя.”
Из интервю на д-р Глинка Комитов,
в. “Труд”/16 март
Редколегията на в. “Български лекар” и Пловдивското лекарско общество пожелават здраве и успех на приятеля д-р Глинка Комитов в трудната и отговорна дейност, с която бе натоварен от НС.
Ххх
“Има лекари, които лобираха, заемайки високи постове в системата, и в момента получават легално от Касата десетки хиляди като заплата. Те са единици, но дават повод да се говори за лекари-милионери. Бях в един период главен секретар на Лекарския съюз и напуснах, защото се разочаровах точно от колегията, която безропотно гласуваше пълни безумия и сега се оплакваме, че не можем да договаряме, да защитаваме интереси. Това става и под апатичния поглед на обществото.
В момента голямата пропаст, над която сме се надвесили, е липсата на лекари.
Винаги съм казвал, че е човешко да се греши, но лекарят трябва да направи всичко възможно, за да не греши, той винаги трябва да си поставя определени ограничители. Най-опасният враг на лекаря е самоувереността, че знае много.нужно е да изградим алгоритъм на поведение, на контакт с пациента и затова аз не обичам прибързаните прегледи. Понякога пациентите се сърдят, че чакат, но пък, като влязат в кабинета, искат да им се обърне повече внимание.”
Д-р Атанас Кундурджиев,
в. “Живот и здраве”/10 март
Коментар. Помним достойното поведение на колегата д-р Кундурждиев като гл. секретар на БЛС: как се опълчваше на наглото самоуправство на търговеца на мазут агент Жеко (който бе председател на БЛС, за срам и позор на съсловието ни, близо 7 години), но накрая вдигна ръце (защото никой от добре хранените послушници от УС не го подкрепяше) и предпочете да напусне, вместо да .се унижава като тях.
ххх
Един от големите проблеми на здравеопазването е, че голяма част от лекарите, да не кажем 85% от тях, мразят пациентите си. Докато лекарите ги виждат пациента като крачещ портфейл, нищо няма да се промени, каквито и реформи да се обещават и провеждат.
Блиц.бг
