Помня, когато бях млад лекар, не обичахме да обясняваме много-много на нашите пациенти какво им е състоянието, какво лечение ще им проведем и какви са очакванията ни от него. Шефът на кардиологичното отделение, в което бях ординатор – д-р Димитър Семендиев (отдавна покойник) искрено се радваше на всеки по-интелигентен и просветен пациент, който проявяваше интерес, активно участваше в диагностично-лечебния процес и обсъждаше терапията си. Ние, по-младите, се мръщехме, от висотата на своето действително най-висше образование; забравили мисията на професията си; чувствахме се като Богове – а Боговете, както е известно, не дават обяснения на своите подчинени, защото са над тях…
Впрочем, “такива бяха времената”, както мъдро поясняваше действията на Политбюро ген. Добри Джуров: гражданите не търсеха обяснения от по-горе стоящите хора. Лошото е, че и нашите професори не ни учеха да разясняваме на своите пациенти състоянието им: само им назначавахме изследвания и терапия, безмълвно и горделиво. Но пък съзнанието ни беше друго, много високо: за нас беше чест да поставиш точна диагноза, да излекуваш тежка болест, а ако е починал – да имаш съвпадение с аутопсионния протокол. Нямаше КП; на всички се плащаше почти поравно, с надбавки за специалност и прослужени години, без никакво значение какви случаи си имал и как си се справил.
В “онези времена” не се и замисляхме относно социалнаото приспособяване на хронично болните: всички си имаха някаква работа, а инвалидизираните си получаваха пенсия; макар и “жълти стотинки”, тя стигаше за хлебеца.
Отдавна в цивилизованите страни пациентът (наричан от Хипократ “рес сакра” – “свещена вещ”) не е безмълвно животинче, без никакви права. Той трябва да бъде осведомяван какви изследвания и лечение му се назначават и какво може да очаква от тях (т. нар. “информирано съгласие”).
Но в Закона за здравето дори има отделна глава за тези пациентски права. Дали има нужда от цял отделен закон за това?
На неотдавна организираната от в. “Труд” Кръгла маса в НС по темата, Министър д-р Петър Москов откровено заяви, че: не е убеден в необходимостта от подобен закон; просто тези права трябва да бъдат гарантирани чрез всяка законодателна и подзаконова норма. Но с промяната в ЗЗО НЗОК се задължава да извършва проучване на удовлетвореността на пациентите от дадено ЛЗ и от това ще зависи сключването (и прекратяването) на договора му с Касата. Той изрази също намерението си ако човек не ходи на профилактични прегледи да плаща повишени здравните вноски или, ако се наложи да бъде лекуван, да си го плаща.
Тази постановка е много интересна и предизвика оживени разисквания в он-лайн мрежата и периодичните издания. Преобладаваха, разбира се, отрицателните оценки. Но никой от журналистите не се сети да “погледне” навън. Помня един японец, дошъл на работа в ЗММ – София. Човекът дойде и настоятелно поиска да му направим ендоскопско изследвание на стомаха (да не забравяме, че ракът на стомаха е бил много разпространен в близкото минали в Япония). И след задължителното въвеждане на профилактичен ендоскопски оглед ранното му диагностициране и оттам – навременното му успешно лечение рязко се увеличили; съответно чувствително спаднала и смъртността. И сега човекът настояваше да го изследваме (разбира се, с нанасяне на резултата в здравната му книжка); иначе губел здравното си застраховане и като се върнел в Япония ше трябваяло да го прави, вече със заплащане…
Тогава се смеехме на искането му. Според Министър Москов, това правило трябва да бъде въведено и у нас. Ние намираме това за правилно!
Подкрепяме, също така, намеренията му да се обръща сериозно внимание на мнението на хоспитализирания пациент относно отношението на персонала към него, въпреки възраженията на БЛС по темата. Вярно, става въпрос за известна доза субективизъм, но нали целият свят преминава пред очите и през съзнанието ни? Всеки човек, дори и да не е образован и интелигентен, е в състояние да прецени поведението спрямо него. Колко пъти сме слушали за грубо, смазващо Достойнството, отношение на – уви, лекари към тяхната “Свещена вещ”.
Няма ректор, към който да не сме се обръщали с предложение за въвеждане на обучение по медицинска етика. Истинският Лекар лекува не само тялото, но и Душата, защото те боледуват и оздравяват заедно.
Не, в последните 25 години в нашите ЛЗ със страшна сила навлезе меркантилността – и измете оттам Човеколюбието и Духовността.
Затова – нека да е ясно! – ние подкрепяме министъра в това отношение.
Присъстващият на Кръглата маса Лозан Панов, председател на ВАС, отбеляза, също правилно, че Законът не уточнява какво е “Лекарска грешка”, не я определя.
По този проблем пък колко Кръгли маси и Конференции БЛС е организирал, още от времето на д-р Димитър Игнатов. Помним тези форуми – с държавнически умислени строги физиономии, накачулили въпросната маса, разменящи мъдри мисли без покритие. Помним и една подобна сбирка, организирана през… самата великденска седмица, с иначе блестящ доклад, изнесен от проф. Милан Миланов, който така и остана никъде непубликуван и без последствия. Апропо, този човек бе и председател на Етичната комисия/ свърши ли нещо полезно за съсловието през това време?!
По принцип, тези Кръгли маси никога не са завършвали с някакво ясно решение или предложение, още по-малко пък са давали ясно определение на въпросния термин. И докато той бъде изяснен, нека, с ръка на сърцето, да си признаем: лекарските грешки зачестяват и стават причина за много смъртни изходи на пациенти у нас… А когато има налице немарливо изпълнение на свещенодействието Медицина, престъпна небрежност, тогава трябва да има и съответното наказание за този от белите редици, който не обича нито професията си, нито своя Пациент и подронва престижа ѝ.
Питаме: докога ще се организират подобни безсмислени Кръгли маси по въпросите на правата на пациентите и лекарските грешки?
Интересен въпрос повдигна Десислава Раянова (която не крие диагнозата си – МС, и то от 15 години): че когато работодателите научат за тежко заболяване на кандидатстващ за каквато и да е работа, изобщо не го назначават. Според проучване в ЕС България е на последно място по трудова заетост на болни от МС – едва 5%, докато в Румъния и Полша работят 30% от тях.
Директорката на АТ д-р Мариана Симеонова потвърди това твърдение с факта, че 42% от хората с тежки заболявания у нас са безработни. Много от подлежащите на хемодиализа отиват да я правят нощем, защото през деня работят; подобна преумора и допълнително напрежение, естествено, водят до влошаване на състоянието им.:
На поредната Кръгла маса така и не се предложиха някакви решения; на нея само бяха съобщени някои от проблемите, които отдавна са известни на всички. Въпреки всичко, от нея има полза: как беше: “Количествените натрупвания преминават в качествени изменения.”
В една бедна страна има и съответната поговорка за някакъв кон и зелената му трева…
Интересно, че нито един от присъстващите не повдигна толкова важния (поне според нас) въпрос с липсващата здравна просвета; пардон – терминът е остарял: промоция. Просто за да не се стига до разболяване и болните да намалеят. Но кой вече ѝ обръща внимание?!
