“Едва през 2026 г. държавата ще стане коректен платец на здравни вноски, реши окончателно Парламентът, приемайки на второ четене промените в ЗЗО, предложени от кабинета и МЗ. В момента хазната осигурява близо 4 млн души – пенсионери, деца, държавни служители, безработни, само върху половината от минималния осигурителен доход за страната, благодарение на което в бюджета влизат под 1 млрд лв годишно. 2 млн работещи пък осигуряват останалите 2 млн хора.
Според проетите промени от догодина процентът, който държавата ще плаща върху минималния осигурителен доход за осигурените от нея, ще расте с 5% годишно, докато не стане 100% през… 2026 г.”,
В. “Сега”/17 юни 2015 г.
Коментар. По този досаден въпрос сме писали от поне 10 години. Най-после той получи законово решение. Но не сме и предполагали, че нещата ще тръгнат толкова бавно. Разбираемо е: вероятно това се дължи на слабия ръст на БВП.
Държавата ни е мащеха за повечето граждани и майка за много малка част от тях. Ние обичаме Родината си, но не и държавата, макар че това разминаване не е в полза на цялото общество.
Интересно е, че от БСП са предложили още от догодина хазната да изплаща изцяло дълживите вноски. Интересно, защо не бяха толкова активни, когато бяха на власт?! Защо не протестираха, когато финансовият министър-недоразумение Дянков откровено открадна от резерва на НЗОК близо 2 млрд лв, при все, че постановките на ЗЗО са повече от ясни: парите, събрани за здраве, се харчат само за него и за нищо друго!!
Друго предложение на Министър Москов бе също прието: да се увеличи от 3 на 5 години срокът на неизплатените вноски, които нередовните граждани ще трябва да изплатят, ако искат да бъдат включени в списъка на здравноосигурените. Останалото би било дискриминация на редовните почтени платци.
Нека бъдем ясни:
ние подкрепяме реформата на Министър Москов в този ѝ вид, въпреки необузданата съпротива, която ѝ оказват провалили се политици и държавници като един бивш министър-стоматолог, именно комуто дължим предизвестения пълен хаос в днешното здравеопазване.
Най-после виждаме усилия за въвеждане на някакъв ред в него и отстраняване на мините, заложени от бъбриви самозванци-дилетанти, които губят спокойствие, когато се видят извън властта, заслужено изпаднали от нея, в канавката на обществения живот. Където ще си останат завинаги, колкото и да се мъчат да се върнат на бял кон!
