За 5-ти пореден път бе проведена своята научна онкологична конференция (Правец/2015). Тя бе организирана от Специализираната болница за активно лечение по онкология (знаменитата Национална онкологична болница в кв. “Дървеница”), която навърши своите достолепни 65 години (по този случай Български пощи валидираха специална марка).
Научната проява бе открита от изпълнителния директор на авторитетното ЛЗ д-р Валентин Ангелов, който направи кратък исторически преглед. Понастоящем в болницата работят 500 специалисти, 125 от които – лекари, в т. ч. 10 професори и 9 доценти. В момента най-важното е завършването на строящия се Лъчетерапевтичен комплекс, който ще осигурява пълно завършване на лечебния цикъл на с най-модерна апаратура. Така не само българските пациенти ще престанат да ходят в Турция, но и от съседните нам страни ще идват тук онкоболни.
Проф. Панайот Куртев, който ръководеше проявата, изтъкна, че съвременната българска онкохирургия дължи своето развитие на незабравимите професори Борислав Кръстев и Станко Киров (работили до преклонна възраст), д-р Попйорданов и д-р Иван Руменов, както и на вече 85-годишния проф. Злате Дудунков, който също присъстваше на конференцията и приветства участниците в нея.
Проф. Здравка Валерианова изнесе интересни данни за разпространението на туморите в малкия таз – както първични, така и метастатични. Най-разпространени са колоректалният карцином, ракът на простатата, пикочния мехур, шийката на матката, тялото на матката, ячниците. Всички те нарастват с по 2-3% годишно, което се дължи на застаряването на населението, но и на вредните му навици (тютюнопушене, консумиране на мазни и пържени храни, промишлено приготвени храни, обработени с консерванти и оцветители, злоупотреба с алкохол). За съжаление, при почти всички ракови болести България продължава да държи незавидното първо място в ЕС по късното им диагностициране, както и последното – по преживяемост.
Десетки бяха интересните, с научен принос доклади, изнесени от специалисти от цялата страна – от ранната образна и клинично-лабораторна диагностика до съответното лечение.
При карцином на пикочния мехур (из доклада на И. Димова от Клиниката по обща патология, Първа градска болница) ранната диагностика, която е ключет към успешното лечение, се основава на безболкова микрохематурия, микционно-дизурични смущения, болка в таза, оток на крак. Засягат се основно мъжете, в съотношение към жените както 3:1, основно бялата раса (при чернокожите е с по-лоша прогноза).
Мултипараметричната магнитно-резонансна томография предлага самостоятелно възможно най-прецизната образна оценка на локализация на простатния карцином (видно от доклада на М. Кошутова, Д. Георгиева, А. Денчев).
К. Цонева, Г. Чакалова, Ц. Дянкова и К. Ангелов от СБАЛО изнесоха доклад за усложненията при гинекологични и онкогинекологични заболявания, на базата на 1269 оперирани пациентки, от които много сложни операции – 292 (23%), големи – 233 (18%). На всички тях е извършена антибиотична профилактика, а на жените с коремен достъп – и антикоагулантна. Следоперативните усложнения са общо много малко – само 26 (2,04%), 2 от които – с проклятието на хирурзите: белодробната тромбемболия (с 1 фатален изход), бронхопневмония – 1 случай, перфорация на матката – 2, репаратомия заради хеморагия – 2, кървене на маточната шийка след конизация – 4, супурация на оперативната рана – 7, лимфоцеле – 5, атония на пикочния мехур – 3. Уроинфакция е установена при изследване на урината в следоперативния период у 35 пациентки, но тези случаи не са определени като усложнения, тъй като при постъпването им не е изследвана стерилна урина.
Голям интерес предизвика и докладът на Костадин Зарков, Кристиан Петков и Ангелина Влахова от I хирургично отделение на V МБАЛ – София относно мултидисциплинарния подход към тазовите екзентерации. Това е сравнително нов нозологичен термин – “Тазов карцином” – разпространен тазов тумор от ректален, урологичен или генитален произход, инвазиращ всички тазови органи. Тазовите екзентерации представляват разширени операции, отстраняващи разпространени тазови тумори. Авторите наблегнаха на мултидисциплинарния екип (хирург, уролог и гинеколог) за отстраняването на разпространените тазови мелигноми. Тазовият карцином е комплексен тазов тумор и не може да бъде разделян като ректален, урологичен или гинекологичен. Разгледано беше и бъдещето на болните с тазови екзентерации: интраоперативната им смъртност е нулева, следоперативната – ниска, но почти всички те развиват поне едно усложнение, ранно или късно, като то е голямо при почти половината от тях: най-вече – уринарно (предимно – инфекция, 48%) и на тазовото дъно (44%), също и гастроинтестинално (в 18%).
Авторите дадоха интересно предложение: тъй като тазовият малигном е тумор на всички тазови органи, не е ли време да се диференцира нова специалност – “тазов хирург”?
Своя опит (64 случая) с лапароскопски резекции на ректума по повод ректален карцином, споделиха А. Филипов и М. Табаков. Средната продължителност на оперативната интервенция е 180 мин. , а кръвозагубата – 80 мл. Усложнения настъпват в 5%; честота на рецидивите – 15%. Авторите определят лапароскопските резекции на ректума за сигурни интервенции, характеризиращи се с по-слаба оперативна болка, по-малка кръвозагуба, по-бързо възстановяване на чревния пасаж на 2-рия следоперативен ден), по-кратък болничен престой (5 дни) и отличен козметичен ефект, сравнимо с резултатите от отворената онкохирургия.
Подобни положителни резултати от лапароскопски подход при хирургия на ректалните неоплазми, на базата на по-богат опит (136 пациенти) изнесе и колектив от Втора хирургична клиника при Александровска болница, с ръководител проф. Георги Тодоров, както и от ИСУЛ, с ръководител акад. Дамян Дамянов.
Свой отделен симпозиум имаха и онкологичните медицински сестри – тези всеотдайни, скромни, като че ли незабележими, но толкова ценни (и винаги – недооценявани!) първи помощнички на лекаря в трудната им обща борба за Живота.
Ето толкова правилното определение на м. с. Каролина Горанова от КОЦ – Враца: .
“Специалистите по здравни грижи, които ежедневно се срещат със страданието и надеждата на онкоболните, са изправени пред предизвикателството: “Как да определят интензитета на болката, да облекчат страданието, запазвайки качеството на живот и индивидуалността на пациента?”. В последно време се наблюдава неблагоприятна тенденция на занижаване на етичните ценности в медицинската практика и насаждане на напрежение между пациенти и медицински персонал. Въпреки прогреса в медицината, човекът и неговата личност си остават най-важният аргумент. Каква е причината за ескалацията на недоволство и неудовлетвореност и при двете страни, как може да се излезе от създалото се положение? Проблемът е дискусионен, но много въпроси търсят неотложен отговор.”.
За недостига на продължаващото обучение доклад изнесоха Емилия Кикарина и Елена Христова от СБАЛО, а колежката им м. с. Здравка Стефанова – за управление качеството на здравните грижи, като призова да бъде изготвена програма по темата от ръководството и от всяко звено.на съответното ЛЗ. Тя наблегна и на необходимостта от адекватност при заплащането и осигуряването на добри условия на работната среда, както и на признателност към положените усилия.
Ето още една сериозна и… тъжна (защото изглежда нерешима) тема за размисъл в нашата страна – изобщо и, в частност, в здравеопазването й.
Догодина, както обеща д-р Ангелов, СБАЛО ще организира голям Национален конгрес по онкология с внушително международно участие.
