Още от детските си години четях в. “Здравен фронт”. Твърдя го съвсем сериозно – баща ми, старият ямболски лекар д-р Найден Тотев Стоянов, завършил медицина в Монпелие, го получаваше и всяка неделя с нетърпение очаквах раздавачката и го прочитах първи. Беше ми много интересен, особено с публикациите за видни европейски и български медици.
Като лекар на с. Ръжена, Казанлъшко, пратих 2-3 странички разкази и фейлетони до редакцията. Какво бе учудването ми, когато ги видях публикувани още в следващия брой. Обадих се на зам.-главния редактор д-р Константин Страшимиров да му благодаря, а той веднага ме попита искам ли да се занимавам с медицинска журналистика – от 2 години имали вакантно място за лекар-редактор, но нямали кандидати. Това бе детската ми мечта, казвам го без преувеличение. Веднага казах: “Да!”.
Баща ми плака със сълзи, когато му казах, че отивам да работя във в. “Здравен фронт”. Каза ми: “Аз съм те учил за лекар, не за журналист!”. За него лекарската професия бе най-висшата от всички други. Наричаше журналистиката “слугинаж”. (Нима не бе прав?!…).
Само 4 години работих във в. “Здравен фронт”, но ще запазя най-топли спомени за колегите – на първо място непрежалимия д-р Страшимиров, неговият мотор. Винаги добронамерен, отзивчив, смел в публицистиката си, точен в историографията. Винаги казваше и пишеше истините. Под давление на Малеев го понижиха; не можа да преживее унижението и почина от инфаркт.
Бяхме шепичка хора: бай Илия Попов – тих, колегиален, топъл; д-р Людмила Маринова – веща в научните среди; д-р Николай Стойчев – изключително талантлив поет и сатирик; Георги Димушев – естет и философ. Именно той ме покрива след публикацията на статията ми “Унижение през целия ден” (в. Народна култура”/м. май 1982), в която пледирах за високи заплати на лекарите и разрешение на частната им практика, за да ми каже, че Малеев не желае повече да работя при тях.
Разбира се, не само ме уволниха, но и престанаха да ме печатат.
Впоследствие в. “Здравен фронт” стана “Форум медикус”. И правилно – думичката “фронт” стряска: с кого войваш, за какво? “Форум” – значи събрание, разговор между близки хора.
Благодарен съм на сегашното ръководство на “Форум медикус”, че публикува съобщенията ми.
Вярвам в този неуморим светъл колектив и му желая успехи в трудния път на търсене и отстояването на Истината, което си е традицията на в. “Здравен фронт”, чийто достоен продължител се явява.
