Нашият събеседник е известен не само като автор на над 40 книги и създател на Деня на българския лекар, Чилови дни и Деня на Спасението, но и като вечно буден социал-медик, който винаги слага пръст в раните на болното ни българско общество. Днес той иска да сподели тревогите си относно охладняването във взаимоотношенията между сънародниците ни.
– Наричам това поведение с мой термин: “Синдром на отчуждението”. Той включва раздалечаване и незаинтересованост към участта и проблемите на околните, понякога дори неприкрита враждебност. А колко сплотени сме били веднага след Освобождението – млади, ентусиазирани, изпълнени с любов към Отечеството и ближния си. Следват 3-те катастрофални войни на Фердинанд. Веднага след него – селяческата диктатура на вироглавия простак и бъркач под полите на жените на министрите си Стамболийски.
Именно от него започва това отчуждение, което днес е окончателно за обществото ни. Той проповядва странна взаимоомразна съсловна политика, изкуствено противопоставяйки селяните (което трябвало да управляват България завинаги) и гражданите, заостряйки омразата особено към интелигенцията и офицерството. Не случайно точно унизените офицели му спретват преврат. Следва подстрекаваната от Москва авантюра със Септемврийското въстание, което изправя брат срещу брата и оформя двете класи – на комунистите-диктатори и буржоазните демократи.
9 септември 1944 г. е водораздел с фатални последици за България. Върлуващи шайки от криминални престъпници и ремсисти-идеалисти избиват без съд и присъда 30 000 българи, предимно от средите на интелигенцията и заможните предприемачи и индустриалци. Да не говорим за концлагерите в Белене, Перник, Ловеч, за десетките хиляди интернирани семейства.
Да добавим и невижданото никъде другаде насилствено откъсване на част он населението (българите в Пиринския край са били принуждавани да се пишат… македонци; съпротивата е била наказвана с изселване, побоища и дори убийства); отблъскване и на родолюбивите българомохамедани (разтурването на възрожденската Дружба “Родина” и екзекутирането на създателя и председателя й големия патриот Камен Боляров) и връщане на… турските им имена
– Но нали социализмът имаше и добри страни: евтини храни, безплатно образование и здравеопазване, сигурност, изкоренена битова престъпност, липса на безработица?
– Вярно е. Плюс наложено мълчание. Плюс унизени, най-мизерно платени в целия свят лекари. Плюс свръхраздути щатове, висока себестойност и ниско качество на производството, което се поемаше единствено от страните от СИВ. Не може да се отрекат позитивите. Но – унищожаването на селото? Оттам започна и демографският спад, защото селяните са предимно многодетни (трябва им работна ръка за нивите и добитъка).
– С какво си обяснявате днешното отчуждение?
– С всеобщото комерсиализиране на всяко звено в обществения живот. Т. нар. безплатно здравеопазване рухна; на негово място възникна бакалските търговски дружества, в които бяха превърнати дори университетските болници. А там, където влезе търговията, медицината излиза! На изчезване е човеколюбието – най-отличителната черта на хуманната (т. е. човешката) медицина. Болният човек вече не е страдалец, който търси не само изцеление, но и утешение, а просто една стока.
С очите си видях фактура от една частна АГ-клиника, където новороденото българче бе определено като… “артикул – бебе, количество – 1 бройка”. Това е чудовищно заличаване на Човека!! Той вече е “артикул”, пресмята се в бройки – нима това не е прелюдия към взаимно унищожение, където броят на загиналите и само една суха статистика?!
Не ви ли се къса сърцето и от орисията на пострадалите от наводнението в Мизия братя българи, които за втора поредна.зима ще спят във фургони? Никой не забеляза, че непосредствено след потопа там се появиха търговци, които продаваха на тройни и четворни цени минерална вода? Това ако не е мародерство и безсрамна спекула със страданието, и то – на сънародници, какво друго е? Предложих на тогавашния премиер да се създаде някакъв Закон за борба с мародерството или нещо подобно; и подобни изверги да се наказват най-сурово (Сталин абсолютно правилно ги е разстрелвал; казвам го, без да съм сталинист!); разбира се – последва мълчание.
– А какво стана с предложението Ви да бъдат отпускани държавни пенсии за семействата, чиито близки са загинали при спасяване на човешки живот2 Излъчиха го всички медии, които отразиха Деня на Спасението.
– Занесох писмо в канцеларията на МС, адресирано то премиера; нямам отговор. Е, отпускарско време е. Дали изобщо ще забележи това предложение, не знам, съмнявам се. Не става въпрос за рязане на лентички, нали? А герои като Григор Кумитски, който спаси момиче от вълните на Черно море и сам се удави, оставяйки сираче без бащино рамо и издръжка, са 2-3 годишно, не повече. През 1963 г., когато д-р Стефан Черкезов спасява 47 души от пламнал автобус и умира от тежките си изгаряния, нито един от тези хора не е потърсил вдовицата и бебчето-сираче, за да им благодари, да им остави някой лев, продукти и пр. Нито един! Ето, това е другото лице на отчуждението!
Интервю на Тодорка НИКОЛОВА , БЛИЦ
