Отидe се нашият стар чудесен приятел и съмишленик още от незабравимите студентски години – проф. Никола Запрянов, 86-год., ученик на неповторимия проф. Тодор Захариев, най-дългогодишният ръководител на Катедрата по социална медицина (1968 – 1995) при ВМИ (днес МУ) – Пловдив, един истински, възторжен и неуморим радетел на историята на медицината и социалната медицина, карикатурист, автор на книгата “Асклепий се смее”, претърпяла 3 издания, създател на първия легендарен “Дом на красотата” в Града под тепетата (1972), на първата международна изложба на лекарите-художници (Пловдив, 1980), на Първата международна конференция по история на медицината (1979, Сопот).
Беше невероятно добронамерен, колегиален, великодушен и интелигентен. Раздаваше се на всички.
Сбогом, Кольо! Ще помним твоята блага усмивка.
Бог да те прости!
Тук публикуваме 3 от анекдотите в “Асклепий се смее”.
След промените във страната, във ВМИ – Пловдив се провежда общо събрание за обсъждане на заплатите. Повечето гледат в чуждата паница. Става да се изкаже и една санитарка:
– Защо професорите ще получават повече от нас? Те да не би да ядат друг хляб и друго сирене?
Нито един професор не ѝ опонира.
Поради тази причина нещата си останаха непроменени.
(Коментар. Професорите, както и цялото ни съсловие, са част от своя свит, комплексиран, наплашен, настроен примиренчески и съглашателски, вечно кротуващ си народ – тогава какви други да бъдат?!).
Ххх
С моя лекар много се разбираме – казвал Молиер. – Той ми предписва лекарства, а аз не ги приемам, и така оздравявам много по-бързо…
(Коментар. Май има доста истина в този анекдот).
Ххх
Изправен пред гилотината, Дантон казва на свой приятел-якобинец, който съща чака зловещия си ред/
– Интересен глагол е това “гилотинирам”. Всеки може да каже: “Аз ще бъда гилотиниран”, но никой досега не е казвал: “Аз бях гилотиниран”…
(Коментар. Не знаехме, че и сатрапите можели да имат чувство за хумор).
