Помните ли онази крехка женица, почти момиче, която – с голата си глава, без нито косъм след химиотерапията, обяви гладна стачка пред МЗ в знак на протест, че държавата не ѝ осигурява лекарствата, т. е. е безразлична към живота – нейния и на останалите раковоболни българи?
После поведе люта съдебна битка с нея за правото си да диша – и я спечели! Стана причина и за редица нормативни документи, които въведоха някакъв ред в онколечението. Бореше се не само за себе си, а и за всички онкоболни сънародници!
Интересна и вълнуваща е малката й книжчица, която документира страданията и борбите на Теди. Уви, безмилостният Рак опроверга заглавието: Тя не се излекува, загуби битката с него. Но спечели сърцата ни!
Прелистваме тънките страници и виждаме една майка, която отчаяно, неистово не желае да остави детето си само, която иска да се радва на цветята и слънцето. Теди не крие и своя мистицизъм, суеверията си, доверието си в самозвани билкари, знахари и баячки: какво ли не прави Жаждата за Живот?! Удавникът и за сламката се хваща.
Да, един ден всички ще напуснем този Бял Свят. Но трябва да губим Достойнство, да не трябва да се примиряваме пред надвисналия Мрак. Теодора Захариева бе погълната от него, но ни остави светлата си Душа. Защото толкова силно обичаше Живота и хората!
Последното ѝ изречение-завет е: “Трябва да живея, за да помагам!”.
Ще го следваме!
