120 млади колеги получиха своите дипломи от Стоматологичния Факултет на МУ – Пловдив в неговия XXXIV випуск.
Стоматологичното изкуство е много старо. Още в мумиите са открити запълнени техни кариеси.
Доколкото се сещам, най-известният зъболекар е Тео ван Гог, брат на великия Винсент ван Гог, чиито картини днес са оценени на десетки милиони долари, но тогава е мизерствал и е оцелявал и творил благодарение единствено на неговата издръжка.
“Вие придобихте своята златна акция в живота; пожелавам ви обаче да я осребрите в България, в родината. Думите на папата, които той произнесе при посещението си в Пловдив, се отнасят и до вас: вие сте Надеждата, светлината и солта на земята! И нека духът на доброто и знанието да ръководят живота ви!” – обърна се с трогателни думи към абсолвентите ректорът доц. Георги Паскалев, лекар на България.
(Ще си призная: неколегиални и бедни лекари съм виждал, но неколегиални и бедни зъболекари – никога, дори и в годините на социализма.)
Известен зъболекар-самоук е бил отец Матей Миткалото, верният сподвижник на Левски.
Апостола е записал в легендарното си тефтерче неговите рецепти за зъбобол (стр. 7, 1871 г):
“За зъби: от трънка корен, 3 драма стипца, 1 чаша фасулова вода, 1 чаша ракия, па се тури в ново гърне да врат, но от чешмата вода. После (в)земи 3 камъчета бели да ги нагорещиш в огъня, па ги пусни в гърнето. Тогава зини над гърнето да върви парата в устата, че като поизстине водата, (в)земи няколко пъти (да я пиеш). Ако ли е един зъб да боли и той да е кух, тогава (в)земи киреч негасен и малко катран и барут, па ги смеси. После (в)земи малко памук, че запуши на дупката отгоре.”
Първият българин-дипломиран зъболекар е д-р Михаил Елмазов (1859, Стара Загора – 1928). Той е и общественик – заедно с д-р Димитър Тошков основават първото българско одонтологично дружество (20 декември 1905), на което е председател до 1909 г. През 1910 г. то е преименувано на Български зъболекарски съюз.
Д-р Михаил Елмазов завършва зъболекарство в Киев (1894), като преди това е следвал аптекарство в Цариград и право в Одеса. Понеже е осъден на смърт за участието си в Сливенския бунт (1886) против Стамболов, емигрира в Русия. След завръщането си в Родината работи като зъболекар в Шумен, Бургас, Варна, Пазарджик, София. Внедрява нови методи в зъболекарската практика и в оралната и лицево-челюстната хирургия; организира и зъболечението в българската армия.
Единственият наш зъболекар-академик е Николай Попов (р. 1935, Сливен), завършил е в София, специализирал – в Швеция, Дания, Англия и СССР. Сигурно в малко страни имат академици-зъболекари. Той е един от съзидателите на Пловдивския Стоматологичен Факултет – тук е станал доцент (1975). Акад. Попов лично присъства на промоцията – строен, сладкодумен, достолепен, та чак величав. И, нещо много трогателно: подари на всички млади колеги своята монография за запазване на собственото им здраве! Защото, както много справедливо отбеляза той, пенсиониран лекар няма; затова те отсега трябва да мислят за своето професионално дълголетие.
На добър час, мили млади колеги! Светът е ваш и ви посреща, усмихнат с всичките си 32 зъба!
