Честотата на подаграта и хиперурикемията (Ху) значително нарастват през последните десетилетия, Все по-голямо внимание се отделя не само на подаграта, но и на хиперурикемията, която е свързана с коморбидитет като артериална хипертония (АХ), хронични бъбречни заболявания (ХБЗ), сърдечно-съдови заболявания, наднормено тегло, захарен диабет и хиперлипидемия.
Данните от голямото проучване Unites States National Health and Nutrition Examination Survey (NHANES) 2007–2008г. отчитат подагра при 3,9% от болните, а хиперурикемия при 21.4%. Нивото на пикочната киселина зависи от баланса между пурините в диетата, синтезата им в организма и отделянето им в урината и в изпражненията. В еволюцията на човека се натрупват функционални мутации на гена за уриказа с прогресивна загуба на метаболизма на ПК и нарастване на нивото й. В началото това има положителен ефект – антиоксидантен, невропротекция, когнитивна функция и интелект. Впоследствие се свързва с различни неблагоприятни ефекти като подагра, нефролитиаза, ендотелна дисфункция и бъбречна фиброза. Вероятно за това е известен изразът, че подаграта е убила много повече интелигентни, отколкото прости мъже.
Генезата на хиперурикемияга и подаграта е многофакторна, като често причините са смесени – генетични, инсулинова резистентност, хипертония, хронични бъбречни заболявания, затлъстяване, диети, използване на диуретици, консумация на алкохол и газирани напитки, повишен прием на фруктоза и др.. Установени са промени в гена SLC2A9, който транспортира глюкозата, но генетични варианти на този транспортер се свързват и с появата на хиперурикемията, подаграта и болестта на Алцхаймер.
Пикочната киселина се филтрира през бъбреците и се реабсорбира и секретира в проксималния тубул.Повишените нива на пикочна киселина често се свързват с намалена гломерулна филтрация и влошена тубулна секреция тъй като 70% от уратите се екскретират през бъбреците. Доказана е връзката на подаграта с различни диетични грешки. Освен класическите фактори като повишен прием на богати на пурини храни и алкохол, през последните години все повече внимание се отделя на значението на повишеното количество фруктоза в храната. .Високото й съдържание в газираните напитки, в продукти от сладкарската промишленост, прекомерната употреба на големи количества прясно изцедени сокове повишава нивата на пикочната киселина чрез засилена синтеза на прекурсорите и намалено излъчване поради конкурентност с транспортния протеин SLC2A9, особено при хора с предиспозиция. Индуцираната от фруктозата Ху се свързва и с инсулинова резистентност, АХ и бъбречни промени..Много бедната на калории и въглехидрати диета също причинява екстремна Ху, като гладуването намалява екскрецията на пикочна киселина поради конкурентност за транспорт между нея и кетоните .
Хиперурикемията се свързва не само с подагра, но и с артериална хипертония, атеросклероза, остро и хронично бъбречно увреждане, метаболитен синдром, затлъстяване и захарен диабет. Тя се включва в патофизиологичния механизъм като значим рисков фактор поради засилване на оксидативния стрес и съдовата дисфункция, както и със структурни промени на съдовата стена.
Връзката между повишените нива на пикочна киселина и хроничното бъбречно заболяване е двупосочна. Хиперурикемията влошава бъбречната функция и болните с ХБЗ по-често имат Ху. От друга страна тя е свързана с прогресия на бъбречното заболяване.
Многобройни са данните за значението на повишената пикочна киселина и поява или прогресията на ХБЗ, като последното е значим фактор за сърдечно-съдови заболявания и смърт.
През последните години нарастват данните за връзка на прогресията на гломерулонефритите и намаляване на гломерулната филтрация.с повишените нива на пикочна киселина.
Прилагането на уратоинхибираща терапия с фебуксостат или с алопуринол е от съществено значение за забавяне на прогресията на хроничното бъбречно заболяване, включително и при болни с хронични гломерулонефрити.
Може да се обобщи, че броят на пациентите с хиперурикемия нараства. Тя представлява сериозен независим рисков фактор за прогресията на хроничното бъбречно заболяване, като своевременното и адекватното й лечение са от съществено значение за забавяне на прогресията на бъбречните изменения.
Академична лекция по повод получаването на Наградата „Проф. К. Чилов” 2016 г.
