С трици маймуни не се ловят!

Многократно, чак до досаждане, сме писали, че най-малко внимание и средства се отделят за здравето в България.

Неотдавна КНСБ официално изнесе данните, които сме дъвкали и предъвквали десетки пъти на електронен и книжен носител, в интервюта по вестници, телевизии и радиа, а именно:

 

# Едва 4,2% от БВП (при средно 7,4% за страните в ЕС);

# Ако един работник внася средно 816 лв годишно за здраве, т. е. 68 лв месечно. В същото време държавата осигурява децата на 19 лв, а пенсионерите (около 2,3 млн) – на 21, 20 лв, т. е. общо 978 млн лв (при изразходвани от НЗОК за лечението им 1, 900 млрд лв, сиреч – 1 млрд лв повече от събраните за тях).

# 349 са регистрираните у нас частни ЛЗ (естествено, всички от тях моментално се вкопчват във вимето на НЗОК и никое не работи само на кеш, както уж беше първоначалният замисъл на баш-реформаторите). Вярно, че съгласно Конституцията и ЗЛЗ всички ЛЗ са равнопоставени, но някои излязоха по-равнопоставени (получиха авансово по 10 млн лв, още при прерязването на лентата, без да са приели и един пациент; е, как стават тези неща?!… Няма такава държава!!

# През 2014 г. НЗОК е изразходвала 42% повече средства за болнична помощ в сравнение с 2010 г. (А нали уверенията на въпросните баш-реформатори бяха, че новопръкналите се при тяхното вещо акуширане ОПЛ ще бъдат надежден “ключ към болниците”, ще регулират и намалят скъпото болнично лечение – чрез профилактика, домашни стационари и пр. – главният мотив при създаването на ОПЛ. Всичко това един самонадеян стамотолог, на когото морето беше до колене, радостно ни рисуваше по черни дъски и сладкодумно ни убеждаваше с часове, чрез логорейния си водопад, как лекарите ги чака светлото богато бъдеще, а народа – и всеобщо крепко здраве и благоденствие; болничните лекари едва ли не щяха да останат без работа. Е, осъществи ли се?! Каякто се казва във вица за турската баня: ние ви предупреждавахме…).

# Едва 8,2% от лекарите ни са на възраст под 35 години. (И по този въпрос сме писали и говорили нееднократно: безнадеждното застаряване на съсловието ни. 90% от новозавършилите колеги категорично заявяват, че няма да останат в Родината, да лекуват родителите и сънародниците си, а ще отлетят, като ластовички, към “топлите страни”.)

 

Сега КНСБ запя нашата стара песен: да се отървем от търговците в храма (но ние първи я подехме, в самото начало, когато самонадеяният пакостлив стоматолог и другарите му подготвяха великата си реформа).

Чудесно – но как ще стане това, след като въпросните баш-реформаторите набутаха тези търговци в Храма? С камшици? Не, неуместно, ресто, не струва, както е казал Вапцаров. Чрез отказване от Търговския закон? Също -невъзможно. КНСБ мъдро предлага – чрез нов закон за регистриране на ЛЗ? Какъв ли вой ще се вдигне тогава – и с право, защото ЛЗ са “брадясали” търговски обекти, имат общо над 420 млн лв задължения и като се пререгистрират кой ще им ги изплаща?! Да не говорим колко трудно става създаването и приемането на закон от подобен вид: първо някоя политическа сила-куражлия трябва да се нагърби да го създаде и да го представи на обществено обсъждане, после – да минава на обсъждане и първо и второ приемане в Комисията по здравеопазване, след това – и в пленарната зала… Мисия – невъзможна, повервайте ни! Поне в близките 15 години. А дотогава много от тези ЛЗ ще фалират.

В цялата история има и още нещо, незаобиколимо: как лекарите ще бъдат заинтересовани и стимулирани? Как ще бъде материално оценен и компенсиран трудът на лекаря?! Няма подобен показател в българското здравеопазване, ако изключим КП, но те са убийците на Медицината!

Да, най-великата и благородна професия – лекарската, бе дискретитирана като я принизиха до търговска дейност, най-обикновена махленска бакалия. Защото точно като бакалин лекарят бе принуден да взема мазни левчета и да издава касови бележки чрез личен касов апарат. Подобно чудо невиждано е невъзможно в цивилизованите страни, където лекарите получават по 10-30 пъти по-големи доходи от българските си колеги.

Но за разлика от останалите търговци, ЛЗ и лекарите също си плащат и ДДС, когато закупуват апаратура и консумативи, обаче без право да го възстановяват. Особено затруднени са специалистите, защото те нерядко работят на още поне едно място, за да си издържат семействата. И кога ще им остане време за възстановяване, за повишаване на квалификацията? Синдромът на изпепеляването не е рядко явление при колегите, да не говорим за смъртните случаи, инфарктите, инсултите, диабета.

Отдавна минаха в почти пълно забвение соц-времената, когато лекарят безропотно и за жълти стотинки извършваше дейността си, воден единствено от чувството си за дълг и желанието за изява, сиреч – за голо потупване по рамота и слава. “Човек за .едната чест живее”, бе казал Раковски. Кой помни и изпълнява днес неговите завети? Или – Тефтерчето на Левски?

Късно е, либе, за китка. Духът отдавна е изпуснат от бутилката.

“Нямаш ли си пари – загинал си…”, тъжно отбелязва всеки болен, който дава изявления пред журналисти или близки и приятели.

Така е. тежко и горко на българските пациенти!

Политиците са далеч от тях и ги хвърлиха на кучетата.

А Господ е много високо…

Остава им само да си пишат завещанията и да четат булевардните вестници, откъдето самозванци-знахари като агроикономистът проф. Мермерски самонадеяно ги напътстват как да се лекуват с лайкучка от аптеката на баба.

(И по този въпрос сме пращали тревожни сигнали до УС на БЛС. Чуха ли ги, отговориха ни ли? Напротив, обидиха ни се… Никой не обича истината. Особено – облечените във власт, колкото и да е временна тя. Ех, “Приказка за стълбата” на Смирненски, ти си вечна!)

Tags: 

Comments are closed.