Златимир Коларов: Баща!

Мернах скулестото му лице през предното стъкло на автобуса. Подаде билет на възрастна жена и взе стотинките. Затвори вратите и подкара към следващата спирка…

Преди година доведе сина си за преглед в клиниката. Даде ми талона за платена такса. Видях, че са бедни и попитах защо не е взел направление за преглед при някои от колегите, които имат договор със Здравната каса, за да си спести парите. Каза, че синът му не е осигурен и ме погледна с тревога в очите. Синът, изпит двайсет и няколко годишен младеж, страдаше от чести инфекции на кожата и костите и беше безработен.

Бяха от някакво далечно родопско село. Жена му береше тютюн, гледаше животни. Той работеше като шофьор към Градския транспорт.

Казах, че лечението ще струва скъпо. Най-добре е да плати осигуровките на сина си и да го приема в клиниката. Отговори ми, че няма тази възможност. Настоях. Той вдигна безсилно рамене.

–         И изследванията ще струват пари… – казах аз.

–         Поне тях да направим засега… – каза той.

Обясних му къде се намира лабораторията с най-ниските цени. Каза, че ще се оправи – карал е по всички линии на София и познава града като петте си пръста.

–         Ще Ви потърсим след десетина дни – каза той.

–         Изследванията ще станат по-рано – казах аз.

–         Заплатата изпратих на жената и дъщерята – каза той. – Ще изчакам да събера пари от продажба на билети…

–         По колко печелите от билетите? – полюбопитствах аз.

–         20% от цената – отговори той.

–         Колко прави това?

–         Три-четри лева на ден. Понякога повече – отговори той.

Обадих се на регистраторката да им върне парите. Той отказа. Настоях. Пак отказа. Подадох им рецептата и бланките за изследванията и двамата си тръгнаха. Той – висок и слаб, подкрепяше сина си да не падне. Облегнат на ръката му, синът пристъпяше с мъка.

След десетина дни приех сина в клиниката, въпреки санкциите на Здравната каса. Подобри се и се върна при майка си на село. От тогава не съм го виждал. Няколко пъти мернах бащата през предното стъкло на автобуса – продаваше билети…

Tags: 

Comments are closed.