Мернах скулестото му лице през предното стъкло на автобуса. Подаде билет на възрастна жена и взе стотинките. Затвори вратите и подкара към следващата спирка…
Преди година доведе сина си за преглед в клиниката. Даде ми талона за платена такса. Видях, че са бедни и попитах защо не е взел направление за преглед при някои от колегите, които имат договор със Здравната каса, за да си спести парите. Каза, че синът му не е осигурен и ме погледна с тревога в очите. Синът, изпит двайсет и няколко годишен младеж, страдаше от чести инфекции на кожата и костите и беше безработен.
Бяха от някакво далечно родопско село. Жена му береше тютюн, гледаше животни. Той работеше като шофьор към Градския транспорт.
Казах, че лечението ще струва скъпо. Най-добре е да плати осигуровките на сина си и да го приема в клиниката. Отговори ми, че няма тази възможност. Настоях. Той вдигна безсилно рамене.
– И изследванията ще струват пари… – казах аз.
– Поне тях да направим засега… – каза той.
Обясних му къде се намира лабораторията с най-ниските цени. Каза, че ще се оправи – карал е по всички линии на София и познава града като петте си пръста.
– Ще Ви потърсим след десетина дни – каза той.
– Изследванията ще станат по-рано – казах аз.
– Заплатата изпратих на жената и дъщерята – каза той. – Ще изчакам да събера пари от продажба на билети…
– По колко печелите от билетите? – полюбопитствах аз.
– 20% от цената – отговори той.
– Колко прави това?
– Три-четри лева на ден. Понякога повече – отговори той.
Обадих се на регистраторката да им върне парите. Той отказа. Настоях. Пак отказа. Подадох им рецептата и бланките за изследванията и двамата си тръгнаха. Той – висок и слаб, подкрепяше сина си да не падне. Облегнат на ръката му, синът пристъпяше с мъка.
След десетина дни приех сина в клиниката, въпреки санкциите на Здравната каса. Подобри се и се върна при майка си на село. От тогава не съм го виждал. Няколко пъти мернах бащата през предното стъкло на автобуса – продаваше билети…
