Бай Спиро беше най-колоритният санитар в болницата. Плещест, с юнашки вирнати мустаки (така ги наричаше) и вечно ококорен влажен поглед, лаково опипващ и разсъбличащ всяка по-засукана булка, минаваща край него. Не се стесняваше и да ни попита, когато някоя особено му харесаше:
– Абе, докторе, що за птица е тая с джуките (устните)? А да вземеш да ме запознаеш с нея, какво ти коства толкоз? Речи: това е братовчед ми. Стига ти да не си ѝ хвърлил мерак… Да не се конкурираме…
И току изпъшкваше горестно:
– Омръзнало ми е все с мечки да се боря. Вече търся някоя да е по-фиданка-
Наистина, шушукаше се, че има успех предимно сред дебелите трътлести санитарки, с яки ботурести окосмени крака, тип “Ориент”, до една дошли от селата, където са въртели мотики из царевичака. Действително бяха тантурески като мечки. Но – така е, всяка жаба да си знае гьола.
Мина време, бай Спиро се пенсионира и изчезна нанякъде.
Веднъж го срещнах на пазара – пак с накеркенечените си “мустаки”, но вече съвсем побелели. Отишъл си на село, гледал животинки и градинка, та търсел разсад.
Подкачих го:
– А какво става с мечките?
Очите му присветнаха:
– А, вече преминах на козички…
Не разбрах какво влага в този термин: слабички, кльощави, кокалести и скокливи жени – или в буквалния анималистичен смисъл…
Но какво да го питам – те, санитарите, си живеят в свои собствен свят, който е непонятен за нас, лекарите.
Ххх
“Трудно нящо е да си нящо в България.”
Иван ВАЗОВ
“Завистта нашенска е безгранична.”
Николай ХАЙТОВ
“В България отдавна се е родил гений. Това е геният на завистта.”
Елин ПЕЛИН
“Божественото усещане, че създаваш живот – герои и образи. Който не го е изпитал, не може да му се обясни. То е същото, като да се обляснява на фригидна жена какво е оргазъм.”
Николай ХАЙТОВ
