“Всичко разказано е преживяно”, уточнява в началното мото авторът, известният наш ревматолог проф. Златимир Коларов, автор на десетки книги и киносценарии, носител на Наградата “Проф. К. Чилов”/2014 г.
Безброй лекари биха могли да издадат подобни книги – с ярки случаи от многогодишната си практика, но малцина вземат перото. Сред тях са проф. Лукан Балабански, д-р Герго Цонков от Мездра, д-р Иван Андреев и проф. Ганчо Папуров от Варна.
Ето, че най-после го направи и проф. Коларов. Чели сме почти всички от книгите му, но “От куфара със сувенири”, според нас, е най-вълнуващата. Защото няма художествена измислица, задължигелна при белетризирането. И това прави тези случаи много по-вълнуващи.
“Животът ни предлага далеч повече сюжети, отколкото писателската ни фантазия”, цитираме по памет великия Балзак.
Вероятно е нужно един лекар да надхвърли 60-те, за да излее душата си на белия лист. По-рано би било, може би, творческа самонадеяност.
За отбелязване е (понеже познавам лично тези лекари, захванали се за перото), че всички те са извънредно благи и сърдечни. И желаят да оставят след себе си поуките и мъдростите от своята практика и преживявания в най-великата, благословената от Бога професия.
Образите в тази книга оживяват, сякаш са пред очите ни. Защото са истински. Някои от тях ги познаваме лично, напр. санитаря Иванчо от Кожна клиника, вечно стегнат, приветлив, облечен в костюм и бяла риза с вратовръзка, забързан за някъде. Училите в София сигурно си спомнят бездомните пенсионирани медицински сестри, живеещи в импровизираното общежитие на тавана на Администрацията на Александровска болница. Описани са във вълнуващия до сълзи разказ “Гълъбите на “Александровска”. Защото и те вече са отлетели, като тях, към Небето.
Още в първия си работен ден (2 януари 1981) от задължителното разпределение бъдещият професор пристига в Бяла Слатина със сак, куфар и… пишеща машинка. (В онези времена тя струваше цяло състояние – 200 лв, една лекарска заплата и половина.) Това обаче е сигурен признак, че още тогава човекът е решил да пише.
Не само пише, но става и професор, автор на над 150 научни публикации, извън литературните занимания.
Но да се върнем към книгата. От всяка нейна страница блика човеколюбието на лекаря-писател. И едно чеховско съзерцание в съдбите на хората, които е срещнал. Излишно е да се преразказват. Достатъчно е да се отбележи, че проф. Коларов описва дори и портиерите на Клиниката по ревматология (прословутата “Урвич”), спирайки се накратко на техните съдби и премеждия.
Няма да ги преразказваме. Просто тази книга трябва да бъде прочетена от колегите, най-вече – от младите, че и от студентите. Защото ще ги научи на наблюдателност и човешките добродетели, без които един лекар е просто човек, дипломирал се по медицина. А нейното определение е – хуманна, не – бакалска или клинично-пътекова или регулативно-стандартна.
От живота на всеки човек може да се извлекат стотици сюжети за къси разкази, повести, дори романи. Коя професия може да наблюдава повече теми от лекарската?!
Уважаеми проф. Златимир Коларов, приятелю,
Продължавай да лекуваш хората и да твориш своите знаменити автентични истории!
Господ те е целунал!
