Още преди няколко месеца публикувахме във в. “Български лекар” наше писмо до кандидата на Републиканската партия Доналд Тръмп, в което изказвахме надежда, че той ще победи самоубийствения либерализъм и системните корумпирани политици, които драпат към властта единствено заради личното си забогатяване. Народите имат безпогрешен усет; и хората, пишещи се демократи, трябва да приемат избора им.
Напразни са смешните плачове на застъпниците на ястреба Хилари Клинтън, която бе казала, че Путин трябвало да сподели съдбата на Бин Ладен (сиреч – ще му праща командоси да го убият?!).
Колкото и да изглежда странен и нестандартен, Тръмп е новата надежда на САЩ и света, въпреки тюхкането на лицемерите. Най-важното е да спази обещанието си, че ще унищожи античовешката Ислямска държава! Обяви НАТО за ненужна структура. Обеща сближаване с Русия. Ако всичко това стане – ще означава един по-сигурен и човешки свят!
Дано най-после двете най-мощни ядрени сили отново се сближат и заработят заедно, както по времето, когато громяха чудовището Хитлер. Светът има вопиюща нужда от спиране на войните, които носителят на Нобеловата награда за мир Обама и неговата бивша външна министърка и, слава, Богу, провалила се кандидатка за негова приемничка, безотговорно подпалиха и причиниха неописуеми страдания на милиони човешки същества и цели народи, вкл. и чрез създаването на безумната Ислямска държава, която с наслада режеше главите на американските пленници.
Крайно време е американската администрация да преосмисли своята външна политика – и тя да бъде насочена към добруването на хората и зачитане на общочовешкото им право на живот и щгастие, а не към използване на природните ресурси на страните им.
Що се отнася до България, самонадеяността и самовлюбеността на надменния, смятащ се за непогрешим премиер, предложил ни възможно най-неподходящия кандидат с най-нисък рейтинг, отблъскваща външност и бездушно, сиво, невзрачно излъчване, му изиграха лоша шега. Дори и най-ревностните привърженици на партията му не можаха да преглътнат “явлението” от с. Драгана.
Така е, когато човек се самозабрави, когато е неистово алчен, няма насищане на пари и изгуби чувство за реалност.
И когато не се вслушва в гласа на своя народ.
“Шапки долу пред народа!”, казваше незабравимият Алеко.
