Нашият добър приятел – многостранно-надарената личност, знаменитият и колоритен професор по социална медицина Веселин Борисов издаде 2 нови публицистични книги (а има и научни монографии, лирика, афоризми, философски разсъждения относно джаза).
Трудно е да се разказва цялостно съдържанието на тези книги. Ще си позволим само да цитираме някои от размислите му по отношение фалша, лицемерието, бездушието, службогонството, властта:
“Лицемерието е силата на слабия; откровението – слабостта на силния”;
“Високите постове правят дребните души или нищожни величия или велики нищожества”;
“Виждам прекалено много демокрация и прекалено малко демократи”;
“Професор може да бъде най-тежкото или най-лекото занятие – въпрос на личен избор”;
“Пълното единодушие е сигурен признак за пълно бездушие”;
“Всеки истински лекар-хуманист е поет по душа”;
“Общество, което подценява лекарите, надценява своите сили.”
Ще цитираме и редове от статията му “Безсънието” (в. “Форум медикус”:31 октомври:
“Изглежда съществува една вечна триада – кръговрат на неспокойните търсещи души – кръговрат, от който те никога не могат да избягат:
Въпросите, които ни измъчват, пораждат безсъние;
Безсънието не им дава отговор;
Отговорите пораждат нови въпроси и ново безсъние.”
“Какво дължи човечеството на майчиното безсъние?
Какво дължи човечеството на безсънието на хирурзите? (Ще си позволим да допълним: и на акушер-гинеколозите, на дежурните по “Бърза помощ” и в кардиологичните отделения?, бел. Т. Н.”
“Безсънен беше и Никола Вапцаров в неговите “Антени”:
Но слушай как в студеното звънтят
през тази нощ антените отчетливо.
И аз не спя, и те не ще заспят,
и ти не ще заспиш, човечество!”
Как се върти Земята, как всичко се повтаря! Днес човечеството не спи от тревога за своето неясно, може би – атомно бъдеще.
И нека философите и хуманистите като проф. Веселин Борисов не заспиват.
За да ни тревожат с въпросите си, на които никой не може да даде смислен отговор.
