КОПИЕ: УС на БЛС
Навремето, (“някога, някога, толкова някога, колкото девет лета…”, както казва Недялко Йорданов), един случаен здравен министър, банков дилър, бе издал Наредба № Еди-кой-си, чрез която задължаваше всички лекари (независимо от квалификацията и титлите им; дори и академиците), да набират за 3 години по 150 кредитни точки. По принцип – правилно; това се прави във всяка цивилизована държава, но тези точки се набираха безразборно – от международни конгреси до фирмени презентации. Самите фирми и организаторите на форумите търчаха до БЛС, за да измолят от вездесъщия, разбиращ от всичко мрачен Маджаров да им отпуска бройката на съответните точки и да плащат в касата на организацията някакви пари.
Тъпото (не намираме друг евфемистичен израз) в тази славчобогоева наредба бе, че не се предвиждаха никакви санкции, ако не набереш заветните 150 точки. Ако, напр. караш колата си с превишена скорост или употребил алкохол, санкциите са ясни (освен ако не бутнеш някоя по-едра банкнота на ченгето): дупка в талона, отнемане на книжката за няколко месеца и пр. А във въпросната наредба на банковия дилър нямаше и сричка относно санкциите: какво те “праим сега”, ако не си набрал нито 1 точка или точките са ти прим. 149? Ще ти вземем специалността ли (ако я имаш) или дори направо лекарските ти права? Или Касата ще ти плаща по-малко? Или няма да сключи договор с тебе?
Мълчание и снишаване.
Малко по-късно лъсна целта на тази недомаслена наредба. Тогавашният всесилен председател на БЛС – търговецът на мазут и виден български книжовен деец (имаше монопол върху отпечатването на отчетните формуляри пред НЗОК, които продаваше на баснословни суми) Агент Жеко скорострелно издаде едни тефтерчета с дебели корици и 4 странички вътре на цена 10 лв (все разбираме нещо от печатане – себестойността им едва ли бе повече от 50 стотинки)! Разбира се, бе разпратено едно писмо до РЛК в страната с предложение (все пак – не задължение; колко демократично, нали?) да се закупят (от членския внос, естествено) за всеки член, независимо дали има или няма договор с Касата.
Закупиха, разбира се. Всеки може да пресметне при поне 24 000 работещи лекари с колко лева е бил преметнат БЛС за облагодетелстване на въпросния сътрудник на ДС от студентските му години.
Писахме-брисахме открити писма, публикувани във в. “Български лекар”, отправени до мастития Жеко и до послушника му Богоев; нито сричка отговор. Самите лекари сами се убедиха в безсмислеността на тези прословути точки и вече не ги набират.
Но – минало (незабравимо) заминало.
Остана да виси въпросът с продължаващото обучение. Колко пъти проф. Чирков (свикнал с германския ред и акуратност) настояваше то да се провежда, както е във всяка европейска страна. От своя страна БЛС вече 26 години имитира “дейност” по темата, тупкайки топката – то не бяха семинари, кръгли маси – по остойностяване на медицинските дейности, по лекарските грешки, по правата на пациента; колко вода изтече (може и дисертации да са били защитени), и всичко – преливане от пусто в празно.
Тези мисли ни дойдоха в главата, докато присъствахме на последния за годината симпозиум “Акад. Чудомир Начев” в БАН (организирани от неуморимия му следовник акад. Владимир Овчаров).
В залата имаше “Постоянното присъствие” от 30-тина престарели (дай, Боже, всекиму да достигне достолепната им възраст) колеги, дипломирани през 50-те и 50-те години на миналия век. Тези хора отдавна не практикуват, нито пък им трябват каквито и да са кредитни точки, вкл. безсмислени, но идват всяка събота да слушат висококвалифицирана медицинска реч, да следят новостите.
Къде са младите, защо не идват, защо не проявяват интерес към най-ерудираните, водещите ни специалисти?
Явно – нямат потребност. Нито принудата (изписваме с омерзение тази дума, защото винаги сме били против всякакъв род задължения – но се оказва, че и те са необходими).
Безспорно е нужна нова Наредба на МЗ за квалификацията и продължаващото обучение. Във всички страни от братския ЕС (докато още не се е разпаднал или не е унищожен от навлеците-мигранти) на всеки 5 години всички специалисти, вкл. шефове на клиники и отделения, се явяват на проверовъчен изпит, за да си защитят специалностите (и постовете!). Иначе – ги губят.
Но тук е България, в която, както казват, всичко може.
Дори и да караш до последния си работен ден със знанията от студентската скамейка.
Защо не – след като никой не следи обновяването им и не ти иска ресертифициране?
