Проф. Веселин БОРИСОВ не е само лекар, учен, преподавател, класически социал-медик и мениджър, но и – абсолютно според определението на Хипократ – философ. (“Добрият лекар е философ, на Боговете равен.”)
Автор на десетки книги не само по здравен мениджмънт, но и с поезия, есета за джаза и афоризми, неотдавна той събра и издаде чрез книгата “Откровения срещу съмнения” и най-новите си афоризми, почерпени от живота. Ето някои от тях:
Първата любов е увлечение, втората – прегрешение, третата и следващите са за утешение;
Любовта е като пътека в гората – тръгнеш ли по нея, не знаеш къде ще те изведе;
Лицемерието е силата на слабия. Откровението е слабостта на силния;
Общество, което подценява лекарите, надценява своите сили;
Всеки истински лекар по призвание – лекар-хуманист, е поет по душа;
Клиничните пътеки приковаха Хипократ в тежки вериги;
Никога не е късно да станеш щедър;
За твоите грешки е нормално майка ти да ти ги прощава винаги, жена ти – понякога, а ти самият – никога;
Глупостта не е опасна сама за себе си, а когато хората повярват в нея;
Спомените са врагове на мечтите:
Той е човек със стойност само пред хора без стойност;
Професор може да бъде най-тежкото и най-лесното занятие – въпрос на личен избор;
Самотата е живителен оазис за таланта;
Най-лекото робство е да не знаеш, че си роб;
Високите постове правят дребните души или нищожни величия или велики нищожества;
Истината често поражда повече страдания от лъжата;
Докато имаме живи родители, все още сме млади;
Дълбочината на едно страдание не се измерва с пролятите сълзи;
Мечтателите не познават самотата – те са истинските щастливци на Земята.
Обсъждане. Така е, но мечти джоб не пълнят… А днешното време е “парично”, както казваше неповторимият неистов родолюбец Хайтов.
