Тези дни се вдигна (за кой ли път) шум около “чинията” на връх Бузлуджа. Помним как другарят Живков я откри: беше август 1981 г., наскоро бе починала дъщеря му, но той произнесе, без да чете, едно публичистично слово със знаменателните думи: “Нека пътеките до този паметник никога да не тревясат”.
Времената бяха други. БКП наброяваше 900 000 члена и си въобразяваше, че ще бъде вечно на власт, а българите – че децата им безметежно ще растат при тях, за радост и упование на старини. Не минаха 10-тина години – и всичко рухна в калта.
80 000 тона бетон и 3000 тона стомана са излети в тази “чиния”, абсолютно безсмислена и престъпно огромна, тъй като загрозява планината – издига се по-високо и от паметника на връх Шипка. Вижда се и от Космоса.
Кому беше нужен този грандонамнки проект – за една малка страна? Живков беше прозорлив (“Умението да ръководиш е умението да предвиждаш”) – нима не знаеше, че това огромно съоръжение изисква поддържане?
Днес то представлява жалка гледка: разграбено отвън и отвътре. Покривът му е продупчен като швейцарско сирене; залите представляват кухи пещери.
И изведнъж БСП се сети за паметника на суетата. Бъдете сигурни, че не го иска: та само за възстановяването му ще са нужни милиони – откъде да ги вземе, след като отдавна не е на власт (и вероятно – никога повече няма да бъде)? Как ще ги поддържа, ако изобщо го направи, та тя нама пари дори за пазачи?
Всичко е поредният блъф – за повдигане на рейтинга, това е истината.
Но ние си мислим за друга гигантска чиния, в която потъват милиарди: Касата-монополист. И тя е престъпно огромна и монополна, и от нея изтича отвсякъде, и тя е безполезна.
Още при създаването ѝ през 1999 г. единствени надигнахме глас да не се прави така прибързано и монополно, без конкуренция, без отделен фонд (парита за здравните ни вноски се вливат в общото мътно блато на НОИ, т. е. Касата отдавна, още от рождението си, е одържавена; целта е ясна – ограбването ѝ за други цели).
Кой да ни чуе?
Не разбрахте ли: най-важна е превенцията (предпазването)?
