Ръководителите на съсловната организация би трябвало да са достолепни, да се ползват с високо доверие и непоклатим авторитет, който не би трябвало да прераства в авторитаризъм.
Те трябва да се ръководят не само от Устава на БЛС, но и от Тефтерчето на Левски и да се кълнат пред тях при встъпване в длъжност, което да представлява своего рода морална гаранция за неподкупност и справедливо изразходване на членския внос, който свещен и неприкосновен от всякаква лична изгода и трябва да бъде строго контролиран и отчитан.
Възнагражденията на ръководството трябва да бъдат намалени със 70% или поне наполовина.
Да не се допускат никакви странични и неясни отклонения – за безцелни екзотични екскурзии, без никаква полза за съсловието и други странични разноски.
Основната част от членския внос да отива за специализация и участие в конгреси на отделните членове и подпомагане на болни колеги.
Пациентът, наричан от Хипократ “рес сакра” (“свещена вещ”) не трябва да се приема като неприятел или касичка на лекаря, а като негов партньор с цел успех на лечебно-диагностичния процес. Но тъй, както има “Харта за правата на пациента”, така трябва да има и официализирана от БЛС, МЗ и МС “Харта за правата на лекаря”.
