“9 годин той скита се бездомен…”, Вазов
Не 1, не 2, а цели 9 години ректорите на медицинските университети в България (някои от тях вече не са и между нас…) се събираха по 3-4 пъти (при разменено домакинство) и обсъждаха едни и същи, вече втръснали се на цялата медицинска общественост проблеми. Цели 9 години никой от тях (вкл. и лекарите-депутати, както и висши служители на МОН, които неизменно присъстваха на тези срещи) така и не подготви 20-тина думи за определение на Университетска болница (УБ), които са не само лечебни, но и учебни заведения.
И докато частните болници старателно подбират пациентите си, избягвайки усложнените и безнадеждните, през УБ наистина преминават най-тежките случаи, но може ли една болница да е Университетска, ако в нея години наред не се обучава нито един студент? Професор ли е – и докога – този, който не е изнесъл нито една лекция? Защото в някои страни на ЕС ако 3 години не си чел лекции и не си обучавал и изпитвал студенти или специализанти, губиш титлата “професор”, съответно “доцент”.
Но хората са си създали железни правила и си ги спазват стриктно, и никой няма право да се сърди, ако не отговаря на условията им и трябва да понесе последствията от това. Защото демокрацията е два железни постулата: спазване на законите и търпимост към чуждото мнение (съвършено непознато в предишните ръководства на БЛС, напр.!)
Ректорската среща (никой не брои поредността им) в чудния град Трявна вероятно ще разчупи безплодността на досегашните форуми. Никой не забеляза отсъствието на софийския ректор (той ги бойкотира, защото… не бил избран за председател на Ректорския съвет); някой обаче припомни тържествените обещания, давани им от здравните министри на тройната коалиция за окончателното решаване на проблема. Председателят на Комисията по здравеопазване при 41-то НС д-р Лъчезар Иванов вече 2 пъти е предлагал специалния закон за УБ; и все не са достигали само 5-6 гласа за окончателното му приемане.
Следващият път обаче той трябва да стане факт, още повече, че ректорите му дадоха пълната си подкрепа за действие. Намеренията са УБ да бъдат регистрирани по чл. 5 от ЗЛЗ, т. е. да станат държавни, а не търговски дружества, както са досега; така, след като са извън Търговския закон, ще могат да се включват в проекти на ЕС. Тук възникна обаче най-важният въпрос, и Министър Нанев го припомни много точно: дали ще се намерят около 180 млн лв за следващия републикански бюджет, за да се издържат 7-те (колкото ще станат, според единодушно приетото намерение) български УБ…
Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов предложи всички лечебни заведения – не само УБ – да излязат от обидния Търговски закон; естествено – УБ трябва да бъдат държавни. Акад. Петя Василева попита риторично: какво налага болниците да бъдат уродливи търговски дружества, а лекарите – ЕТ? Чл.-кор. проф. Дамян Дамянов подчерта, че в София има 19 УБ и все повече столични лечебни заведения претендират да получат този статут, без в тях да е влязъл нито един студент или специалист, а тяхното обучение е изначално условие за една УБ.
Намерението на д-р Л. Иванов до 45 дни да внесе окончателния вариант на своя Закон за УБ, а изпълнителният им директор да се назначава от принципала им (здравния министър), след като се получи мнението на съответния ректор, също бе прието.
Срещата премина при интелигетното академично ръководство на домакина-организатор проф. Григор Горчев (родом от Трявна където са родени също и Ангел Кънчев и Пенчо Славейков), несъмнено един от най-сполучливите ни онкогинеколози за всички времена. Той изнесе още един от години нерешен проблем (нееднократно повдиган във в. “Български лекар”): регистърът на лекарите, вкл. и местоработата им, трябва да се поддържа в МЗ, защото то е отговорно за националната здравна политика. За кой ли път се наблегна и на друг изключително важен въпрос: кога ще бъде намалено обучението на сестрите, които стават все по-дефицитни кадри?
Дали въртенето в кръг около проблемите на УБ, което е не толкова забавно, колкото тъжно, ще продължава и след 2009 г., ще видим скоро.
