На вниманието на министър Кирил Ананиев: Подобряване на здравеопазването

Копие: Светлана Йорданова, Зам.-министър

Копие. Проф. Красимир Гигов, Главен секретар на МЗ

 

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

След нескопосаното преобразуване на здравеопазването ни на търговски основи през 1999 г., което, както още тогава предвиждахме (в. “Български лекар”, бр. 5/1998), го направи скъпо и недостъпно за голяма част от народа ни, се оформиха следните основни взаимносвързани проблеми и дефицити, които си позволявам, с цел да бъда поне отчасти полезен на него и МЗ, да Ви ги посоча:

финанси, квалификация, кадри, човеколюбие, доверие.

 

# Търговията и парите буквално убиха Медицината, а също – и много хора. Лекарят е не само медик, но и Месия; той трябва едновременно да е както диагностик и лечител, така и психолог и, особено важно, задължително: да проявява милосърдие и съпричастност към своя Пациент, който е “свещена вещ”, по определението на Хипократ. Уви, Търговския закон почти напълно унищожи тази функция, по-скоро – мисия на истинския Лекар, и тя остава само пожелание или, по-скоро – продукт на домашно възпитание (защото в Медицинските университети не се преподава!) или на вродена добродушност.

 

# Заплащането на лекарите и сестрите трябва да бъде свързано и с вежливото и състрадателно отношение към пациентите; определението на медицината е “хуманна”, а не – “бакалска”. За съжаление, БЛС отхвърлиха този критерий, а той е въведен във всички цивилизовани страни, вкл. САЩ. Най-много жалби до Етичните комисии на БЛС и РЛК са именно от лошо, грубо и надменно отношение на лекарите; за съжаление, този проблем, за чието решаване не са нужни средства, остава незабелязан от съсловните органи и Медицинските университети.

# С малко над неизменните 4,3% от БВП качествено здравеопазване не може да се прави; неслучайно в повечето европейски страни то е поне 7-8%. При това бюджетът на НЗОК е част от консолидирания държавен бюджет и никак не е ясно дали парите, събирани за здраве, се изразходват за него, както е изискването на ЗЗО.

 

# Непременно трябва да се въведе Здравната карта, обещавана още от Гайдарски и Матеев. Всъщност, тя бе въведена от Москов, но съдът я отмени. Във всички цивилизовани страни има регулация на лечебните заведения; “свободният пазар” в това отношение е анархия.

За съжаление, Конституцията постановява, че всички лечебни заведения са равнопоставени – университетски, областни, общински и частни. Недопустимо е частните ЛЗ да се възползват от обществения ресурс на монополната НЗОК, защото я източват. Тя би трябвало да е предназначена единствено за държавните – университетските, областните и общинските. Частните си имат тарифа на дейностите и трябва да генерират финанси само от тях. Отделен е въпросът, че те винаги предпочитат по-леките и доходни случаи; тежките и социалните остават за държавните болници, нямат и звено за спешна помощ.

 

# Абсолютно задължително е да се въведе електронната лична здравна карта, чрез която пациентите сами ще си контролират извършените им изследвания и манипулации;

 

# Непременно трябва да се урегулира, най-после, и спекулативната търговия с медицински изделия и консумативи, чиито астрономически цени, както всички знаем, са източник на нерегламентирани доходи и в ущърб на хората;

 

# Клиничните пътеки се прилагат единствено у нас и са друг фактор за убийството на медицината в България. Вярно, че ДСГ са 3 пъти по-скъпи, но моделът, както се вижда, е тотално порочен и вреден. Освен това мерило за работата на лекаря и на ЛЗ не трябва да са единствено събраните пари, а – точните диагнози, правилното лечение и ефектът от него. Здравеопазването не е фабрика за обувки, а самата диагностично-лечебна дейност просто няма финансово измерение. Човешкият живот няма цена!

 

# ОПЛ, които отговарят и за селата, трябва да имат правото да продават лекарства, защото много от хората там нямат пари за автобусни билети да отидат до града само за да си купят лекарства. Навремето ние, като селски лекари, разполагахме с аптечен шкаф, което бе огромно улеснение за хората. Тази допълнителна дейност ни се заплащаше от държавата; в случая би могло да се поеме от НЗОК. Да Ви припомня, че Конституцията също гарантира – но само на думи! – равен достъп на всички български граждани до качествено здравеопазване. Къде е то?

 

# Преобладаващата част (ок. 80%!) от ОПЛ още нямат специалност “Обща медицина”, въпреки неколкократно променяните гратисни периоди, а и не се стараят да я придобият, защото, от една страна – нямат интерес, от друга – знаят, че са дефицит (нужни са поне още 400 ОПЛ, но колегите нямат желание да стават това). Несменяемият председател на Сдружението им е и национален консултант по Обща медицина; и никога не е говорил публично за нищо друго, освен за пари и нито дума – за квалификация и отношение към пациентите.

 

# Вече 30 години се говори за остойностяване на медицинските дейности; дори навремето Дянков бе обещал пред делегатите на Събора в Слънчев бряг (където отиде със специален хеликоптер!), че щял да им го изготви до няколко месеца. Безспорно, остойностяването ще срещне огромна съпротива от НЗОК, но то е крайно необходимо. Ако няма да се въвежда, поне да се каже ясно и открито на лекарите и те сами да си определят цената на дейностите, както, впрочем, и го прилагат.

 

# Учудване предизвиква огромното число на Университетските болници, в т. ч. и някои областни и частни. Каква преподавателска дейност развиват те?! На засега единствената среща на ректорите на Медицинските университети (6 септември 2009) в Трявна тогавашният председател на Здравната комисия д-р Лъчезар Иванов гръмко обяви, че е подготвил Закон за Университетските болници и твърдо се зарече, че до края на медеца той ще бъде не само представен, но и приет от НС (на което тогава бе и зам.-председател). Оттогава изминаха 9 години – къде е този закон? Къде са и определението и критериите, на които тези бурно нароили се Университетски болници трябва да отговарят?

 

# Вече никой не приповтаря заричанията на предишните здравни министри, че клиничните пътеки (използвани единствено у нас в целия ЕС и недофинансирани до 40%, с изключение на кардиохирургията и инвазивната кардиология) трябва да се заменят от диагностично-свързани групи. Това ексминистър Нанев храбро ни го обещаваше да направи до края на 2010 г. Но те са поне 3 пъти по-скъпи, затова по темата се замълча. Но проблемът е много тежък както за лекарите (защото клиничните пътеки буквално убиха Медицината!), така и за пациентите и като че ли безвъзвратно деформираха и обезсмислиха цялото ни здравеопазване.

 

# Не КП или ДСГ трябва да са мерило за извършена дейност и заплащане, а – излекуването или поне подобряване състоянието на болния човек. Разбира се, в болинците има и смъртни случаи; по начало хората би трябвало да умират в т. нар. “Болници за долекуване” или за палиативни грижи, с достойнство и без мъки.

В миналото колегите се хвалеха не с доходите, а с диагностично-лечебните си постижения. Безспорно, добрият лекар трябва да е най-високо платеният гражданин във всички страни, но мерило за пособностите му са не надписаните и фалшифицирани дейности (уви, нерядка практика у нас), а поставените точни диагнози и успешното лечение или поне усилията за него.

 

# При настоящото тревожно намаляване на специалисти в много дисциплини (педиатрия, патоанатомия, вирусология, анестезиология, хирургия, психиатрия) МЗ трябва да отпусне достатъчно клинични ординатури, вкл. и в областните болници, и да поеме (защо не – солидарно с БЛС!) финансирането им.

 

# Нееднократно съм поставял въпроса с огромната липса на профилактика и здравна просвета (промоция). За целта предлагам МЗ да разкрие отдел или поне сайт “Здравно-духовна култура”, съвместно с РЗИ в страната за насаждане на здравни знания и навици у децата ни, както и за лекарска етика. С готовност ще Ви предоставя редуциран текст на моята “Здравна азбука” – сертифицирано от МОН учебно помагало, в което на достъпен език са обяснени социално-значимите, инфекциозните и сексуално-предаваните болести, както и всички вредности (тютюнопушене, алкохол, наркотици, затлъстяване) и напълно покрива изискванията на чл. 122 от Закона за здравето. Непременно трябва да се обърне внимание и върху агресията и стреса (основния патогенен фактор, той включва и самотата, която е рискова за придобиване на хипертонични и ритъмни кризи, стенокардия, инфаркт, инсулт, рак, суицидални помисли и действия; не случайно в Англия назначиха специален “министър на самотата” към тяхното МЗ; това би могло да направите и Вие, дори и на сътрудник на граждански договор).

 

# Не твърдя, че единствено аз забелязвам – и посочвам! – част от неуредиците в здравната система, но си позволих да ги споделя с Вас с тези разхвърляни бележки в знак на уважение към Вас и съпричастност към видните Ви усилия.

Надявам се да не съм Ви досадил и да съм Ви бил полезен с поне една от всичките тези нахвърляни идеи.

 

Накрая ще Ви отправя и една покана:

Да присъствате с екипа си на честването на 120-годишнината от рождението на знаменития български лекар проф. Константин Чилов в рамките на XXI Чилови дни, което ще стане първо посещение на здравен министър в неговата единствена Къща-музей на лекар у нас, намираща се в родното му село Славейно, Смолянско, “Свещено място на българската медицина”; очакваме датата да бъде уточнена допълнително от Вас, ако желаете да бъдете първият здравен министър, посетил Къщата-музея и да отдадете почит към колоса на българската медицина (предлагаме Ви една от датите 16, 23 или 30 юни).

Tags: , , ,

Comments are closed.