Ако някой колега, що-годе запознат с историята на медицината, бъде поканен да изброи 10-15 имена на знаменити български лекари, сред тях едва ли ще попадне проф. Недко Кючуков.
Той беше невероятно скромен. Никога не парадираше, че като войник е получил смъртна присъда /за изнасяне на оръжие за партизаните/, която впоследствие, като на непълнолетен, му е заменена с доживотен затвор.
След 9 септември се записва студент в София. Веднага след дипломирането си специализира при видния наш неврохирург проф. /по-късно – генерал/ Ганчо Савов. После го пращат да оглави току-що разкритата Клиника по неврология и неврохирургия в новосъздадения ВМИ – Варна. Оттам – в Плевен, на чийто МФ става не само пръв създател, но и декан; после – и пръв ректор на най-младия Медицински Университет в този мизийски град. И почти всеки ден влиза в операционната зала. Извършва над 6000 черепно-мозъчни операции – не само в Плевен, но и в цяла Северна България.
Съпругата му е проф. Евгения Йорданова, с която се сприятеляват още като студенти. Тя е виден наш хемотолог; работила е дори с проф. Константин Чилов и е сред 4-мата тазгодишни носители на едноименната награда. Единият от синовете им – д-р Георги Кючуков, тръгва по пътя на баща си; другият – Любомир Кючуков е известен български дипломат, бивш зам.-министър на външните работи и посланик във Великобритания.
Спортната зала на МУ – Плевен е назована на своя пръв ректор.
Не е ли време да учредим и награда на неговото име?
