СКЪПИ РОДОПЧАНИ, СЛАВЕЙНОВЦИ И ГОСТИ,
Намираме се в Свещеното място на българската медицина – с. Славейно, откъдето са произлезли 80 лекари, сред които и проф. Константин Чилов.
Той е роден в с. Карлуково (дн; Славейно) на 17 май 1898 г.; в голямото семейство (с 6 сина и 2 дъщери) на заможния търговец Чило Николов, майка – Гита, като техният 6-ти, най-малък син.
Учи в родното си село, впоследствие – в Гюмюрджина, Одрин, Френският колеж в Цариград, Пловдив; получава зрелостен диплом и от полукласическата Трета мъжка гимназия в София.
Учителства една година в родното си село (както тържествено се е зарекъл още като ученик!), после записва право в Софийския университет, след първия семестър там се прехвърля медицина в новооткрития Медицински Факултет, но решава, че е по-добре да учи във Виена. Най-големият му брат – Никола, виден български индустриалец, му обещава да го издържа там, но при едно условие: да не се занимава с политика и с жени. Дали заради това така и не се задомява?
След дипломирането си през 1925 г. специализира при най-видните клиницисти за своето време – проф. Фолхард в Хале, проф. Епингер – във Фрайбург, проф. Хвостек във Виена. И въпреки настоятелните им покани да остане да работи при тях, предпочита да се върне в Родината.
Започва работа през 1927 г. като асистент във Вътрешната клиника на проф. Стоян Киркович, скоро е привлечен от проф. Владимир Алексиев за негов главен асистент. През 1940 г. е избран за редовен доцент, а по-късно – назначен за директор на Първа Вътрешна университетска клиника, наричана и досега “Чиловата клиника” (съборена от Ат. Малеев). За да не се откъсне от научно-изследователската си, творческа и лечебна работа, той работи до среднощ и спи в клиниката. През 1946 г. е избран за редовен професор, а през 1948 г. – за чл.-кор. на БАН. 2 години по-късно му е присъдена и Димитровска награда, но в последния момент зложелатели (при това – негови асистенти, които лично е назначавал и покровителствал – Сибила Радева и Кирил Хавезов) отиват посреднощ в ЦК на БКП и настояват “този буржоазен професор да бъде зачеркнат от списъка!” А проф. Чилов никога не се е занимавал с политика. Но – “няма как” да бъде: не е “от нашите”; учил и специализирал е в Австрия и Германия, а брат му е “капиталист”.
Някои от съветите му:
# “От значителна важност за създаването на лекаря е неговата личност, качествата му да се доближи до болния, да го насърчи, да прояви личен талант, интуиция и нюх на клиницист.”
# “Постъпилият в клиниката болен има нужда не само от нашите знания, а преди всичко от човешко отношение, от истинското предназначение на лекаря, което в много случаи няма нищо общо дори с науката ни.”
# “Когато лекарят установи, че болестта на пациента е нелечима, от този момент започва истинската роля на лекаря – лечител на страданията на болния.”
# “Във всяко време целите и постиженията на научната медицина са насочени към помагане и човечно отнасяне към заболелите. Ала изследователският нагон в миналото, движен по механистична плоскост, често е забравял човека като биологично-социален субект над всички останали живи същества. Много често е забравяна и тезата, че човек е само с достойнство и социална значимост и че той няма цена.”
# “Ние, лекарите, често пъти се отнасяме едностранчиво, бих казал даже, несправедливо към заболяванията на нашия пациент. Преглеждаме болния, поставяме диагноза и назначаваме лечението. Съдбата на болния често пъти не ни интересува и то, може би, затуй, защото болният при нас се показва за кратко време и се изплъзва от по-нататъшното наблюдение. По-нататъшната съдба на нашия болен ни остава неизвестна. Една благородна задача на бъдещото лекарско поколение ще бъде са следи с по-голям научен интерес вървефът и ходът на дадено заболяване.”
# “Грижите ни за съдбата на болните трябва да започнат още от начало: от момента на заболяването, от момента, когато видим нашия болен. Още в тоя момент нас трябва да ни вълнуват въпросите: Как да помогнем на болния и какво ще стане с този болен? Каква ще бъде съдбата му?”
Така, от целия живот и творчество на проф. Чилов ние си позволихме да извлечем
Чиловите принципи-постулати-квинтисенция от неговия пример за поколенията, а именно:
“Уважавай Живота! Грижи се за Болния! Почитай Колегата!
Всеки Човек има право да боледува и оздравява, да страда и умира с Достойнство!”
Неколкократно публикувахме и предлагахме тези принципи на БЛС за утвърждаване. Ще продължаваме да настояваме те да станат достояние и водещи принципи на съсловието ни.
Ето и част от завещанието му:
# “Аз не можах, нито съм се стремил в моя живот да създам материални богатства. Изминах много труден път, без личен живот, но винаги със стремеж за възход и съвършенство. Не мога да кажа, че съм постигнал това, което бях начъртал, но поне се стремях към него и смятам, че оставям известни белези след мене. Ако се родя втори път, сигурно ще избера пак изминатия мой трънлив път.”
Значимост
Един професор-генерал ми направи забележка, че определям Чилов като “най-големия български клиницист-енциклопедист”. Имало и други като него.
Безспорно, в историята на нашата медицина са се вписали десетки знаменити лекари. Но като проф. Чилов друг няма!! От висотата на изминалите десетилетия не може да не ни направи впечатление, че никой друг български клиницист не е написал – и то за само непълни 57 години живот, само 30 от които – отдадени на науката, толкова много публикации: над 250 (някои направо на немски език), и то в буквално всички области на вътрешната клиника: пулмология, кардиология, гастроентерология, ендокринология, ревматология, нефрология, хематология плюс фтизиатрия, паразитология, нутрициология; да добавим и първото у нас ръководство по клинична лаборатория и функционални изследвания (което го прави всепризнатия създател на българската клинична лаборатория!); два фундаментални тома “Вътрешни болести” (третият остава недовършен поради ранната му кончина) – са общо 1550 стр.; три тома “Клинични наблюдения” (един истински справочник по диференциална диагностика, включващ изключително ценни съвети за всеки интернист); знаменитата монография “Клинични лабораторни изследвания и тяхното практическо значение” с общо 5 издания, в обем 1000 стр. (наричана от студентите-медици “Библията”!), редица монографии, вкл. уникалната “Солта като лекарство и отрова”. Владеещ отлично руски, немски и френски, проф. Чилов превежда и някои чужди медицински трудове; член е на Дружеството на интернистите в Германия, дълги години е председател на Българското дружество на интернистите (1940 – 1949). Цели 30 са неговите преведени на немски език трудове. Именно проф. Чилов е лекарят, прехвърлил мост между европейската и българската медицина!
Наистина, друг български, а и европейски клиницист-енциклопедист като него просто няма! Той стърчи над всички останали като вековен родопски бор!
Проф. Чилов няма личен живот, не създава семейство; неговият дом е клиниката, съпруга – Медицината, децата му са Пациентите. Наставлява студентите си да се грижат за своите болни както за собствените си родители.
“Той обичаше болните без разлика от имотно и обществено положение и се стараеше да помогне на всеки, който се нуждаеше от помощ!”, казва акад. Кристанов. Въпреки всичко, е принуден да изпие горчивата чаша: в първите години след 9 септември фанатизирани студенти-ремсисти организират демонстрации под прозорците му, освиркват лекциите му. Още по-страшно: когато пристъпва прага на клиниката, получава пристъпи от пароксизмална тахикардия: той, който денонощно с такава радост е работел преди зловещите сталински времена. Но не унива и продължава със същата всеотдайност да лекува, твори и преподава. Пак ще цитираме акад. Кристанов: :”Качествата на проф. Чилов го издигаха една глава по-високо от обикновените, дребнави човечета, готови навсякъде да човъркат и отравят живота на другите.”
Нещо повече: той е и неуморим общественик. Благодарение на упоритите му настоявания пред Кимон Георгиев, негов пациент, който тогава е министър на електрификацията, този родопски край бива електрифициран; хората още не са забравили това благодеяние на своя Лекар.
Въпреки тежката си болест (рак на дебелото черво) проф. Чилов не престава с лечебната си и преподавателска дейност. Нещо повече: последната му лекция (краят на м. декември 1956 г.) е на тема именно това коварно заболяване, като – прежълтял, стопен до неузнаваемост, с температура, най-подробно описва пред смълчаните си студенти (които знаят за състоянието му) ранната и късната му симптоматика.
Куплетът от творчеството на любимия му поет Димчо Дебелянов, който така е обичал да преповтаря, е:
“Ще си отида от света,
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.”
Не е вярно това внушение: споменът за проф. Чилов днес ни е така нужен – в днешното бездуховно меркантилно време, за да оцелее Медицината! Нямаме право да го забравим, да го изоставим!
Умира на 28 януари 1955 г.; на 56 навършени години, потопявайки в скръб българската медицинска общественост и всички родопчани.
Другите за него:
# “В китния и буден родопски край израстна нашият бележит учен и общественик, за гордост на село Славейно и за прослава на българската наука и медицина. Бъдещето ще оценява все повече неговата многостранна медицинска дейност, неговата любов към болния и неговата всеотдайност при обучението на студенти и специализанти”
Акад. Алекси Пухлев, проф. Асен Даскалов, проф. Михаил Рашев, чл.-кор. Георги Гълъбов, проф. Б. Зографски.
# “Още дълги години лекарите у нас ще се учат от талантливия учен и лекар проф. Чилов. Родопчани винаги ще се гордеят с него.”
Проф. Христо Браилски
# “Бележитият български учен и лекар проф. Чилов се издигна до най-високото място, до което се е издигал някога български учен-интернист, до положението да се изравни по знания и практика със световните учени-интернисти.”
Акад. Цветан Кристанов
Години наред напразно предлагахме на Община – Смолян да увековечи за поколенията името на този изключителен родопски син. По моему най-известните родопчани са: Орфей, Момчил войвода, Хайтов, проф. Чилов. Наистина, приеха да поставят табелата “Добре дошли в Славейно – Свещено място на българската медицина” (заслугата е на Дора Янкова и Петър Харадинов, които веднага откликнаха на идеята ни и я осъществиха и тържествено я открихме през 2005 г.), но така и никой не обсъди, нито прие неколкократните ни предложения: ежегодно, в рамките на “Чилови дни”, да съдействат за свикване на общонационален научен симпозиум (тук критика търпи и БЛС, един от чиито председатели предпочете ролята дори на плагиат, забравяйки, че проф. Чилов никога не си е присвоявал чужди идеи и заслуги), нито да наименоват на него надлеза, свързващ Общината с болницата със званието “Чилов мост” и съответната паметна плоча, както и площадчето пред болницата.
В София успяхме да убедим Столична Община да кръсти една улица в кв. “Динабад”, а ръководството на Александровска болница – Клиниката по кардиология на името му. Болницата в Мадан отдавна го носи.
Всички ние направихме каквото ни е по силите, но оставаме длъжници на проф. Чилов и паметта му. Ще продължим да работим в тази област и се надяваме на вашето съдействие.
Да упоменем някои от най-изтъкнатите лекари-съорганизатори на досегашните вече 21 “Чилови дни” и носители на нашата обща “Награда “Проф. К. Чилов”, излъчени от МЗ, БЛС, БАН, СУБ и в. “Български лекар”: академиците ген. Григор Мечков, Чудомир Начев и Илия Томов и проф. Михаил Протич (вече покойници, Бог да ги прости!); акад. Богдан Петрунов, софийските професори Младен Григоров, Никола Григоров, Константин Чернев, Владимир Пилософ, Васил Димитров, Боряна Делийска, Борис Богов и др., пловдивските професори Димитър Димитраков, Панайот Солаков и Стефан Горанов. Да упоменем и вече покойния кмет Георги Чинков, с когото – и със съдействието на д-р Тодор Кумчев и тогавашния смолянски кмет Костадин Чаталбашев – през 1998 г. поставихме началото на автентичните “Чилови дни”, преминали през толкова излишни и необясними спънки, но оцелели благодарение на всички вас. Безрезервно съдействие ни оказваше и вече 90-годишният славейновец д-р Никола Шишманов, син на сестра му Калина. Да не пропуснем да упоменем и създателя на Къщата-музей Пейо Шишманов, който е предоставил имота си за нея (родната къща на проф. Чилов е на 200 м по-нагоре), както и на дългогодишния уредник на Къщата-музей Димитър Мариновски, който направи толкова много за нея, но, незнайно защо, бе внезапно съкратен от длъжност. Впрочем, нима благодарността и признанието имат място в България?! Усърдно ни съдействаха и следващите кметски наместници, особено настоящият Тодор Горелов.
Тези светли, прословути и авторитетни в цяла България “Чилови дни” бяха утвърдени от вас – признателните славейновци и достойните български лекари, пазители на паметта и святото дело на проф. Чилов, най-знаменития български клиницист-енциклопедист, за което ви благодаря най-сърдечно! “Чилови дни” обаче чакат по-нататъшно своето развитие. Дано настоящето ръководство на БЛС покаже по-голяма духавност и съсловна памет и признателност към проф. Чилов.
Накрая да чуем вълнуващото стихотворение, посветено нему, от видния родопски творец Никола Гигов, който се спомина неотдавна:
До черен мрамор – бялата бреза.
Тъй окъснелите цветя пристигат.
И цялото небе – като сълза –
по капчиците на брезата
слиза.
Родопски птици. Майска резеда.
И музика – като небето – синя.
Ти пазеше човека във беда
през всичките си лекарски години.
След дългото мълчание – изгря
оная топлина и бистра обич,
като народа – близката гора
ти пееше
сказания до гроба.
Славейно те опази до бреза.
Славейно те озелени със обич.
И с капките прослънчана сълза
те милваше в най-тягостните доби.
Тук, в родната градинка и селце –
България и дарбата – събрани!
Родопа диша
с твоето сърце.
И ти си
като нейните балкани!
Но ето как въздиша в една своя статия студентът-медик Чилов от Виена през далечната 1923 г.: “Синове Родопа има, вдъхновения не липсват, таланти – също. И камбаните звънят – тържествено, величаво, топло.”
Нека звънят камбаните на старата славейновска църква “Св. Илия” в памет и чест на славния български професор!
Дълбок поклон пред живота и делото на проф. Константин Чилов, олицетворение на високата лекарска квалификация, колегиалност, духовност и всеотдайност, грижовност и човеколюбие към пациентите!
И нека никога да не буренясва мястото на вечния му покой – българският лекарски Божи гроб в двора на нашия лекарски Йерусалим – Къщата-музей “Проф. К. Чилов” в Свещеното място на българската медицина с. Славейно, Смолянско!
Да живеят с. Славейно и майка България, които са раждали такива достойни синове с принос към Родината и човечеството!
(Слово, произнесено пред гроба му в Къщата-музей “Проф. К. Чилов” на 30 юни 2018 г. при отбелязването на 120-год. от рождението му. Предадено за съхранение в Кметско настоятелство – Славейно и Архива на БЛС. От Община, Област и МБАЛ – Смолян отново не дойде никой да уважи тържеството. Единственият присъстващ политик бе депутатката Дора Янкова. Тя публично заяви, че малко родопчани са правили толкова много за Родопите, както роденият в Ямбол докладчик.
За кой ли път ще попитаме демонстративно отсъстващите органи, които така и не почитат своя именит земляк: къде ви е Духовността и Родолюбието, господа държавници и колеги?!)
