Най-после имаме действително компетентен и авторитетен управител на НЗОК! Това е колегата д-р Дечо Дечев, познат на съсловието и цялата ни общественост с винаги безкомпромисно точните си и ясни становища относно здравната политика.
Той е роден на 21 март 1955 г. в Казанлък. Завършва медицина в София. Специалист по оториноларингология. Преди да заеме този отговорен пост беше сполучлив изпълнителен директор на УМБАЛ “Св. Иван Рилски”.
Ето част от интервюто му пред в. “24 часа”/20 юли:
“Обявих пред Парламента, че до 3 месеца всичко в концепцията ми за управлението на НЗОК ще бъде изложено в детайли. Краткосрочните ми намерения са свързани с промени в нормативната уредба, касаеща дейността й. А при дългосрочните концентрацията ще бъде съсредоточена върху лекарствата, лечението в чужбина и контрола.
Да, основен приоритет ще е контролът! Не може институция, която се разплаща в толкова големи обеми, да бъде лишена от ефективен контрол. Решението по-голямата му част да бъде изведена в Агенция “Медицински одит” във времето доказа, че не е правилно. Дали ще се реши тя като щат и дейност да бъде прехвърлена към НЗОК, е политическо решение. Но при всички положения, ако това не се случи, ще се засили дейността на контрола в рамките на щата, който има централното управление на НЗОК. Предложението ми касаеше и редуциране на служителите й, които са над 2000 в цялата система. Част от тях да бъдат пренасочени в контролната дейност.
(Обсъждане. Такава НЗОК създаде баш-реформаторът-стоматолог: чиновник до чиновника; тромава бюрократична машина. А борбата с него, както го е доказал животът у нас, е най-трудна. Що се отнася до ИАМО, преди години председателят на БЛС Божидар Нанев упорито се противопоставяше на намерението на МЗ да я създаде. Само месец по-късно, вече на пост министър, той я узакони… Ето как се потвърждава гениалното заключение на Айнщайн: “Всичко е относително…”; преведено на български: “Всичко зависи от поста”. В случай д-р Дечев е абсолютно прав: ИАМО се оказа трудно подвижна и неефективна.);
“В областта на лекарствата ше заложа на въвеждане на принципа ефективност и ефикасност. Това означава да има обвързаност между ефективност, т. е. клиничния резултат от лечението, с разходите за него, т. е. с тяхната ефикасност. Когато няколко терапии постигнат еднакъв резултат, НЗОК ще финансира тази, която е най-ефикасна, т. е. с най-ниска цена.”;
(Обсъждане. Тук оставаме скептични. Далеч не винаги евтиното означава ефикасно. Нещо повече: евтиното лечение нерядко води до протрахиране на заболяването, странични действия, предизвикване на резистентност на микроорганизмите, дори хронифициране на заболяването. Нашето мнение е, че е много трудно, направо – невъзможно да се съпоставят ефективността с ефикасността. Лечението трябва да цели единствено бързото излекуване на заболяването, недопускане на хронифицирането му и на странични действия; човешкият живот и здраве цена нямат!)
“По отношение медицинските изделия основно ще се заложи на това: когато НЗОК обявява договаряне за тях, да се залага на критерия “качество”. Да не бъде приоритет цената. А кандидатите ще трябва да приложат доказателства, че тези медицински изделия се използват на територията на ЕС.”
(Обсъждане. Ето, това е истината: не цената, а ползата за Пациента!)
“За лечението в чужбина: понякога причините са, че нашето ЛЗ не е провело процедури по ЗОП за нужното медицинско изделие или лекарство. А ЗОП позволява при извънредни случаи процедурите да се проведат в много кратки срокове. Огромна част от средствата, които заплаща НЗОК по това перо, са за дейности, които не касаят пряко лечението, а логистика, придружители, престой в болницата. Ако наистина има дейности, при нямаме достатъчно опит и капацитет, не е ли по-правилно екипът, извършващ тази дейност, да идва в България. Ще си получи същият хонорар, но той ще е много по-малка част от това, което плащаме в момента.”
(Обсъждане. Този принцип: компетентният екип от чужбина да идва у нас за извършване на определени дейности, е много правилен: предлагали сме го преди години – и по “Хоризонт”, и в “Български лекар”; същевременно и нашите лекари ще могат да се обучават. Впрочем, дали в друга страна има подобни дирекции – “Лечение в чужбина”? Друг е въпросът дали съответният чуждестранен екип ще се съгласи да дойде. Проблемът е трудно решим. Най-важното тук е да си подготвяме кадрите. От години наред Турция изпраща – на държавни разноски! – свои лекари на обучение и специализация предимно в САЩ; разбира се – при условието да се завърнат в страната си; затова болниците и кадрите в югоизточната ни съседка са блестящи и конкурентноспособни. Относно използването на възможностите в ЗОП, д-р Дечев е абсолютно прав: учудващо е защо директорите на съответните ЛЗ не се възползват от тях; явно – по-лесно е да прехвърлят пациента в чужбина.)
“Организацията на работата на НЗОК не е променяна от създаването й през 2000 г. сега, когато технологиите са напреднали, а и отчетите и плащанията са в електронен вариант, много голяма част от дейността на РЗОК се обезсмисля. Концентрацията на в по-малък брой РЗОК, но със засилване експертността на хората, извършващи контрол, биха дали много добър резултат. Още през 2005 г. се обсъждаше вариант за 7 каси: една Централна и по 3 в Южна и Северна България. Мисля, че сега това е абсолютно актуално и моето предложение е в този смисъл. Трябва да се обединят и структурите, разрешаващи лечение в чужбина; сега те са цели 3. Евентуалното им обединение е решение на МЗ.”
(Обсъждане. Ето още едно рационално предложение на д-р Дечев, което подкрепяме безусловно.”)
“Създаването на частни каси крие риск в НЗОК да останат главно пенсионери, които се осигуряват най-ниско.”
(По начало създаването на НЗОК като монополист беше основният грях на баш-реформатора. Т. нар. солидарен принцип е всъщност един комунизъм. Но анонимното осигуряване е абсолютно несправедливо. Навремето въпросният мениджей с присъщата му логорея от лицемерно сладкодумие ни уверяваше, че парите, видите ли, щели да ходят след пациента. Нищо подобно: парите ни се изсипват в общия кюп на НОИ и няма никакво значение всеки от нас върху какви суми се осигурява.
Друг проблем, който д-р Дечев би могъл с присъщата му остра прямота да повдигне, е: защо въпросните пенсионери, както и децата, студентите, войниците и инвалидите, се осигуряват от държавата на 4, вместо на 8%?! И защо държавните служители и магистратите са освободени от здравни вноски?! Толкова ли са бедни тези съдии и прокурори, та държавата ще им покрива здравното осигуряване? И, още: кога тя ще върне онези прословути, станали пословични 1,4 млрд лв, който взе от НЗОК за асфалт и пенсии, след като според ЗЗО парите за здраве отиват единствено за него?!)
Никак, никак нняма да е лесна работата на новия управител.
И понеже отзавна знаем не само неговите делови, професионални и експертни качества, а добронамереността и колегиалността му, изразяваме абсолютната си убеденост и вяра, че – колкото и да му е трудно – д-р Дечев ще се справи с присъщата му решителност и експедитивност.
Ще му съдействаме с удоволствие.
Проф. Генчо Начев:
В интервю пред в. “Труд”/6 август, националният консултант по кардиохирургия и бивш управител на НЗОК проф. Генчо Начев заявява:
“Вдигането на здравните вноски с 2% не е правилният начин да се реши проблемът с недостиг на средства в НЗОК. Когато говорим за него, първо трябва да знаем колко средства са необходими. Един казва: “Наливам толкова пари в здравеопазването и пак нищо не става.” Друг – че средствата са малко, защото не е дооценена дейността. За да говорим за тях, трябва да се направи реална оценка на медицинските услуги; а нея в България я няма. Отдавна трябваше да се започне оттук. Клиничните пътеки с цените им нямат нищо общо с реалната оценка на медицинските услуги. Задължително е да се направи това! Какъвто и здравноосигурителен модел да се приеме, ако нямаме реалната стойност за медицинските услуги, в която да влиза и трудът на медицинските специалисти, ние пак ще говорим наизуст и пожелателно, а парите пак няма да стигат.
От пет години всеки месец даваме данни на три институции – МЗ, МФ и НЗОК – информация колко средно струва на болница “Св. Екатерина” всяка една КП. Не колко ни е платила Касата, а колко реални ни струва. Какъв е проблемът да се съберат данни от всички болници за която и да е една КП средната цена? Трябва да седна и да го направят, но никой не иска да го направи- защото ще се промени статуквото.
Според мен трябва да се въведе доплащането.”
(Обсъждане). Още от началото на т. нар. “здравна реформа” БЛС заговори за необходимостта от остойностяването на лекарските дейности. Имаше един проф. Йордан Янчулев, който дори бе назначен с тази цел към МЗ; предоставиха му и отделен кабинет в Центъра по хигиена; пращаха го в командировки в Германия, за да проучи техния опит; помним и как тогавашното ръководство се опитваше да влезе в контакт с мастития реформатор, но той го отбягваше и сума сумарум резултатът беше нулев. След като БЛС стана “законов” (любимият израз на Агент Жеко), към него бяха сформирани не една и две “работни групи” именно с тази цел – остойностяването, но и до ден днешен предложения няма. В същото време частните ЛЗ отдавна си изработиха своя тарифа; имат я и колегите, които вземат пари “под масата” от пациентите, които вече без стеснение са наричани “клиенти”, но реални стойности официално не са определяни.
Мудно ходи нашто време; прав си, дядо Славейков!
Както и за други твои изводи…)
